Според белгийското председателство на Съвета на Европейския съюз /ЕС/ предстои да бъдат наложени на Русия безпрецедентни санкции срещу нейния доходоносен газов сектор – немислима доскоро стъпка, която би могла да източи стотици милиони от военния бюджет на Москва, пише „Politico“.
Решението, до което посланиците на ЕС стигнаха в четвъртък сутринта, бе взето, след като твърдата съпротива на Германия и Унгария забави сделката в продължение на седмици – макар и по отношение на различни части от пакета.
Санкциите няма да засегнат по-голямата част от руския износ на втечнен природен газ /LNG/ за ЕС. Вместо това те ще забранят на пристанищата в ЕС да препродават руски втечнен природен газ след пристигането му и ще блокират финансирането на планираните от Русия терминали за втечнен природен газ в Арктика и Балтийско море.
Това е забележителен момент за Европейския съюз. След пълномащабното нахлуване на Владимир Путин в Украйна през февруари 2022 г. блокът остави руския газ без санкции – дори когато наложи строги забрани за износ на петрол и въглища. Но тъй като все повече се натрупват доказателства, че усилията на Запада за източване на приходите на Москва от изкопаеми горива са крайно недостатъчни, натискът за преследване на газа се засилва.
Вземането на това решение не беше лесно, заключва изданието. В продължение на седмици Унгария заплашваше да наложи принципно вето на пакета, тъй като се противопоставя на повечето допълнителни санкции срещу руската енергетика. Това се очакваше.
Противопоставянето на Берлин обаче беше изненадващо. Притесненията им дори не бяха свързани с газа, а, както обясни канцлерът Олаф Шолц, с новите задължения за износителите от ЕС.
Като се има предвид, че Германия и преди е упреквала Унгария за нейната упоритост по отношение на санкциите, иронията не беше изгубена за някои дипломати.
„В крайна сметка всички държави членки се опитват да защитят интересите си“, коментира един дипломат от страна от ЕС, който подобно на други получи анонимност, за да говори откровено. Той обясни:
„Сега реалността се отразява тежко на Германия. Наречете го карма.“
В крайна сметка преговарящите отстъпиха пред опасенията на Германия, като се отказаха от клауза, за която тя се опасяваше, че ще навреди на малките предприятия, в очакване на проучване на потенциалните последици, смятат трима дипломати от ЕС.
Унгария, от своя страна, подкрепи забраните за втечнен природен газ, след като получи уверения, че подкрепяното от Русия разширяване на нейната атомна електроцентрала „Пакш II“ няма да бъде санкционирано, според други трима дипломати.
Въпреки че санкциите за втечнен природен газ бяха приети, преговарящите все още спорят по друго предложение за отразяване на руските санкции върху Беларус, което е задна врата за достигане на санкционираните стоки до Русия. Според двама дипломати от ЕС този въпрос е бил предвиден за обсъждане в четвъртък следобед. Германия и Франция задържат тези планове поради опасения, че те ще засегнат продажбите на луксозни стоки.
Търсене на газ
След пълномащабното нахлуване на Москва в Украйна ЕС намали зависимостта си от московския газ с около две трети. Русия обаче продължава да внася и препродава руски втечнен природен газ, който се доставя с танкери в преохладена течна форма – което представлява сериозен проблем за блока, който се опитва да ограничи военните запаси на Кремъл. Испания, Франция и Белгия изкупиха най-големите количества през миналата година.
Въпреки че руският втечнен природен газ съставлява едва 5% от потреблението на газ в ЕС през 2023 г., той все пак е донесъл около 8 млрд. евро печалба на Кремъл от втечнен природен газ. Сделката вероятно ще засегне само около една четвърт от тази сума, тъй като не забранява директния внос в блока.
Все пак санкциите ще принудят Москва да преразгледа бизнес модела си за втечнен природен газ – особено за доставките, които изпраща за Азия през Европа. Сега Русия вероятно ще трябва да пренасочи тези доставки през Арктическо море, което изисква специално оборудвани ледоразбивачи, които са в недостиг.
За Германия обаче несъгласието дори не е свързано с горивото. Берлин се опасяваше, че санкциите ще разширят мярката, която принуждава компаниите от ЕС да гарантират, че клиентите им не продават стоки на Русия.
Понастоящем тази т.нар. клауза за недопускане на Русия се прилага само за огнестрелни оръжия, предмети от бойното поле и стоки с двойна употреба с военно и гражданско приложение. Германия се опасява, че разширяването на обхвата на клаузата, така че да обхваща повече граждански продукти, като химикали и машини за металообработка, ще засегне малките предприятия.
Според Берлин трудността се състои в това, че контрабандните продукти често имат много спирки, преди да стигнат до Русия, което прави почти невъзможно за по-малките компании да проследят цялата верига. Германия твърди, че по-малките, експортно ориентирани компании просто ще се откажат от някакъв бизнес в Азия или Близкия изток, който дори не е свързан с Русия, опасявайки се от потенциални нарушения на санкциите.
„Става въпрос за германската икономика“, каза един от дипломатите и призна:
„Те са много притеснени.“
Притесненията създадоха още един разрив в трипартийната лявоцентристка коалиция на Шолц: Социалдемократите на Шолц искаха да изчакат, докато въпросът с клаузата за недопускане на Русия не бъде решен, а външното министерство на Германия, ръководено от Зелените, отдавна искаше да прокара санкциите.
Миналата седмица служител от външното министерство на Аналена Баербок, получил анонимност, за да говори откровено, заяви, че се опасяват, че забавянето на Германия вреди на опитите на Берлин да се отърве от доскорошната си репутация на прокарващ благоприятни за Русия икономически политики.
