Днес правителствата на страните от Европейския съюз /ЕС/ се споразумяха да ограничат природния газ през тази зима, за да се предпазят от по-нататъшни съкращения на доставките от страна на Русия, която продължава инвазията си в Украйна. Министрите на енергетиката на ЕС одобриха европейски проектозакон, който има за цел да намали търсенето на газ с 15% от август до март. Новото законодателство предвижда доброволни национални стъпки за намаляване на потреблението на газ, а ако те не доведат до достатъчни икономии, ще бъдат задействани задължителни мерки в 27-членния блок.
Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен приветства този ход, като коментира в изявление, че ЕС е предприел решителната стъпка, за да се противопостави на заплахата от пълно прекъсване на доставките на газ от страна на руския президент Владимир Путин. Вчера руският енергиен гигант „Газпром“ обяви, че ще ограничи доставките за ЕС по газопровода „Северен поток 1“ до 20 % от капацитета, което засили опасенията, че Путин ще използва търговията с газ, за да оспори противопоставянето на блока на войната в Украйна.
Споразумението беше договорено в рамките на по-малко от седмица. То се основава на предложение от миналата сряда, отправено от Европейската комисия, изпълнителния орган на ЕС. Тогава от Комисията заявиха, че координираното разпределение на количествата на прирордния газ ще позволи на целия блок да преживее спокойно зимата, ако Русия реши да спре всички доставки на газ. Откакто Русия предприе инвазия в Украйна през февруари, а Западът отговори със строги икономически санкции, 12 държави от ЕС спряха или намалиха драстично доставките си на руски газ и други продукти. Въпреки че взе решение да наложи ембарго върху петрола и въглищата, идващи от Русия, засега ЕС се въздържа да наложи санкции върху руския природен газ, тъй като Германия, Италия и някои други държави членки разчитат в голяма степен на този внос.
Сътресенията в търговските отношения между Русия и ЕС подклаждат инфлацията в Европа, която и без това е на рекордно високи нива, и заплашва да предизвика рецесия в блока точно в момента, в който той се възстановява от последиците от пандемията. Опасността от енергийна криза върна на дневен ред десетилетни политически изпитания за Европа по отношение на координацията на политиките.
Макар че ЕС придоби централизирана власт в областта на паричната политика, търговията, антитръстовите разпоредби и селското стопанство, националният суверенитет по енергийните въпроси все още преобладава. Демонстрирайки това, министрите на енергетиката се противопоставиха на разпоредба в проектозакона за разпределение на газа, която щеше да даде на Европейската комисия правомощието да взема решения за преминаване от доброволни към задължителни действия. Вместо това те подчертаха, че всяко решение за предприемане на задължителни стъпки ще бъде в ръцете на държавите членки.
Споразумението, прието днес, бележи още един важен етап в интеграцията на политиките на ЕС и справянето с кризи. Сделката е факт само шест дни, след като Комисията представи проектозакона, който е в ярък контраст с предишни законодателни инициативи на ЕС в областта на енергетиката, които често изискваха месеци или години преговори между националните правителства. В това отношение новият план за разпределение на газа наподобява развитието на здравната политика на ЕС преди две години, когато в условията на пандемията от COVID-19 държавите членки се споразумяха да действат в унисон. Това предостави на Комисията възможността да преговаря с фармацевтичните компании за доставка на ваксини за всички 27 държави.
