ЕС заяви, че може да наложи санкции на Турция заради “провокации и натиск” наред с Гърция заради енергийните ресурси и морските граници, съобщава “BBC”. Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен призова Анкара “да се въздържа от едностранни действия” в източното Средиземноморие. Тя говори рано в петък по време на среща на лидерите на ЕС в Брюксел.
По-рано Турция и Гърция създадоха военна гореща линия, за да се опитат да намалят риска от сблъсъци в региона. Напрежението се повиши по-рано тази година, когато Турция изпрати кораб в спорен район за търсене на потенциално богати находища на нефт и газ.
Какво каза ЕС?
Фон дер Лайен заяви пред репортери, че ЕС иска “положителни и конструктивни отношения с Турция и това също би било в интерес за Анкара”. Тя каза:
“Но това ще работи само ако провокациите и натискът спрат. Следователно очакваме отсега нататък Турция да се въздържа от едностранни действия. В случай на подобни подновени действия от Анкара ЕС ще използва всички налични инструменти и възможности. Имаме набор от инструменти, които можем да задействаме незабавно.”
След късното си заседание членовете на ЕС се съгласиха да преразгледат поведението на Турция през декември и да наложат санкции, ако “провокациите” не бъдат спрени. Австрийският канцлер Себастиан Курц публикува своето мнение в Туитър след срещата:
“ЕС отправя явна заплаха от санкции срещу Турция, ако тя продължи да нарушава международното право.”
Председателят на Европейския съвет Шарл Мишел заяви, че ЕС предлага на Турция по-близки отношения в областта на търговията и други области, но удържа заплахата от санкции, ако напрежението в Средиземно море не ескалира.
Какъв е фонът?
Европейският съюз и Турция отдавна поддържат крехки отношения. Турция е дългосрочен кандидат за членство в ЕС, но усилията за това за момента са спрели. Лидерите на ЕС разкритикуваха резултатите на Турция за правата на човека и върховенството на закона, по-специално след неуспешния военен преврат през 2016 г.
Въпреки напрежението Турция остава важен партньор за ЕС. Турция е домакин на милиони мигранти и сключи споразумение с ЕС, което ограничи броя на пристигащите в Гърция. И Гърция, и Турция са членки на НАТО, но имат история на гранични спорове, както и конкуриращи се претенции за морски права.
Напрежението се разпали през август, когато Анкара изпрати изследователския кораб в район на юг от гръцкия остров Кастелоризо, за който претендират Гърция, Турция и Кипър. Гърция нарече този ход “нова сериозна ескалация”, а ЕС подкрепи своите членове Кипър и Гърция срещу Турция. Напрежението донякъде намаля, когато изследователският кораб се завърна в турските води миналия месец и двете страни заявиха, че са готови да възобновят преговорите.
Защо беше отворена военната гореща линия?
Обявяването на горещата линия в четвъртък последва разговори между Турция и Гърция в централата на НАТО в Брюксел. Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг заяви:
“Приветствам създаването на военен механизъм за снижаване на конфликта, постигнат чрез конструктивния ангажимент на Гърция и Турция, и двете оценени съюзници от НАТО.”
“Този механизъм за безопасност може да помогне да се създаде пространство за дипломатически усилия за разрешаване на основния спор и ние сме готови да го развием допълнително.”
Такива механизми позволяват директна комуникация между две страни. Русия и САЩ създадоха такъв по време на Студената война и оттогава той е в експлоатация. Миналия месец Франция, която също е в противоречие с Турция заради кризата в Либия, разположи два изтребителя Rafale и морска фрегата в Източното Средиземноморие заради напрежението между Гърция и Турция.
