Спешният спасителен фонд на Европейския съюз /ЕС/, създаден в разгара на дълговата криза, може да се окаже отговорът на молитвите на правителствата, тъй като те имат отчаяна нужда от готов паричен фонд, който могат да инвестират в областта на отбраната, предаде „Politico“.
Според петима души, запознати с дискусиите, влиятелни фигури в блока настояват Европейският механизъм за стабилност /ЕМС/, който е на стойност 422 млрд. евро, да излезе извън рамките на първоначалната си роля за спасяване на икономики, засегнати от много сериозни проблеми. Вместо това тази сума би могла да бъде разпределена под формата на евтини заеми за закупуване на оръжия. Тъй като правителствата все по-често се убеждават в необходимостта от акцентиране върху военния фокус на континента, планът би предложил добър изход за европейските политици, които отчаяно се опитват да намерят финансови средства за подсилване на военните си сили. Според анонимните източници политиците са напълно наясно, че трябва да платят за това, но просто не желаят да го направят. По думите на четирима от тях други варианти биха могли да доведат до по-остра реакция от страна на Русия.
Войната на Русия в Украйна – страна, която има амбиции за членство в ЕС – продължава вече трета година, а потенциалното завръщане на Доналд Тръмп като президент в Белия дом рискува да постави Европа в изключително неизгодна ситуация, тъй като той настоява всички страни от НАТО да постигнат целта от 2% от брутния си вътрешен продукт /БВП/, които да бъдат изразходвани за отбрана. Растящите дългове на най-мощните икономики на блока, обърканата вътрешна политика и строгите правила за разходите, налагани от Европейската комисия /ЕК/, ограничават възможностите на блока да отделя допълнителни средства за отбрана.
Идеята за спасителен фонд, който да бъде инвестиран в отбрана, все още е в начален етап, но тя може да се окаже по-приемлива за правителствата от други предложения за финансиране в тази сфера, които все още не са предприети официално, включително осигуряване на допълнителни средства в съществуващия бюджет на ЕС, използване на руски активи, замразени от началото на войната, или колективно емитиране на общ дълг, известен като еврооблигации. Според анализатори Франция и прибалтийските държави вероятно ще бъдат сред основните поддръжници на идеята. В момента обаче други нации настояват това да остане застрахователен фонд за държави, изправени пред криза, като според тях фондът не трябва да се адаптира към променящите се приоритети на ЕС. Както е известно обаче, 20-те финансови министри от еврозоната ще трябва да дадат съгласието си за всяка промяна.
Мерките за строги икономии
За разлика от обикновения бюджет на ЕС, спасителният фонд не е просто банка с пари. Заемите, които той отпуска, се финансират чрез емитиране на облигации, които са гарантирани с депозит, плащан съвместно от членовете на еврозоната.
Иконимисти отбелязват, че ветото на Италия върху реформата, свързана с ЕМС, отлага всяко по-нататъшно обсъждане на новата му функция. ЕМС не се радва на особена подкрепа в Италия, тъй като заемите ѝ бяха отпуснати при условие на съгласие за налагането на мерки за строги икономии по време на кризата, свързана с държавния дълг. Според правителствен служител обаче преоформянето на ЕМС като защитен инструмент може да осигури изход от трудната ситуация за десния министър-председател на Италия Джорджа Мелони. През януари самата Мелони заяви, че ветото на Италия, може „да се превърне във възможност за трансформиране на този инструмент в нещо по-ефективно“.
