Европейският съюз /ЕС/ трябва да отправи упрек към Унгария, че напуска Международния наказателен съд /МНС/, ако я е грижа за защитата на международния правен ред, предупреди режисьорът на документален филм, носител на Оскар, пише „Политико“.
Миналата седмица унгарският премиер Виктор Орбан обяви, че Будапеща ще напусне МНС, след като приветства израелския лидер Бенямин Нетаняху на държавна визита, с което страната стана първата страна от ЕС, която се оттегли от Върховния съд. Миналата година МНС издаде заповед за ареста на Нетаняху, след като намери „разумни основания“, че той носи „наказателна отговорност“ за предполагаеми военни престъпления в Газа.
„Унгария не трябва да прави това, което направи“, каза Базел Адра пред „Политико“. „ЕС трябва да се застъпи за демокрацията, за ценностите на човека и международното право и да предотврати разрушаването на тази система.“
„Това е система, която е създадена, за да защити всички нации, всички човешки същества, така че сега, ако те искат да позволят тя да бъде унищожена, това е техен избор“, каза той.
Решението на Унгария предизвика остри критики от цяла Европа, като либералната група „Обнови“ в Европейския парламент заяви, че решението е в нарушение на правото на ЕС и поиска нови санкции срещу Будапеща.
Този ход идва и на фона на по-мащабни атаки срещу многостранни институции като МНС от страна на президента на САЩ Доналд Тръмп, който през февруари наложи санкции срещу няколко служители, работещи в съда.
Говорител на Европейската комисия заяви, че ЕС „дълбоко съжалява, че Унгария реши да се оттегли от МНС“, като същевременно отбеляза, че страната остава „силно ангажирана с международното наказателно правосъдие и борбата срещу безнаказаността“.
Но в публичното пространство висшите брюкселски чиновници до голяма степен мълчат за оттеглянето. Адра, който тази седмица посети Брюксел, за да говори в Европейския парламент и да прожектира документалния си филм „Няма друга земя“, също повтори, че ЕС трябва да отиде по-далеч в подкрепата си за палестинците.
Досега Брюксел одобри ограничени санкции срещу екстремистки израелски заселници в окупирания Западен бряг и Източен Ерусалим. Но се противопостави на призивите за по-ограничителни мерки или прекратяване на търговските връзки с Израел след началото на войната му в Газа през 2023 г., след като бойци на Хамас атакуваха Израел и взеха заложници в крайбрежния анклав.
Адра, чийто документален филм разказва историята на израелските разрушения на родната му селска общност Масафер Ятта на Западния бряг, твърди, че ЕС трябва „най-малкото да признае държавата Палестина“, но също така да санкционира „всички заселници, които нарушават международното право“.
Режисьорът, чийто сърежисьор е бил нападнат от заселници след излизането на филма, се оплаква, че „нищо не се е променило“ в практически план за местната общност след излизането му и че нападенията на заселниците са се засилили, откакто Израел започна пълномащабното си нападение срещу Газа.
Говорителят на Комисията отново подчерта, че институцията е „силна опозиция на политиката на Израел за уреждане на отношенията“, като заяви, че „в момента се обсъждат допълнителни санкции“ със страните от ЕС.
Въпреки това Адра каза, че все още запазва надежда, движен от перспективата да защити местната си общност. „Живеем в най-лошия период за Палестина“, каза той, „но нямаме друга земя“.
„Моята отговорност е да остана на земята“, каза той.
За още новини вижте ТУК
Присъединете се към нашия Телеграм
