
Европейският съд по правата на човека /ЕСПЧ/ отхвърли жалбата на „Православна християнска църква и други срещу България“ като недопустима и явно необоснована. Решението е взето единодушно на 6 март от тричленен съдебен комитет, включващ българския съдия Диана Ковачева, и е окончателно.
Жалбоподателите твърдяха, че българските съдилища са нарушили правата им, отказвайки да регистрират „Православна християнска църква“, основана по инициатива на Христо Петров Събев. Те се позоваваха на чл. 9 /свобода на мисълта, съвестта и религията/ и чл. 11 /свобода на събранията и сдружаването/ от Европейската конвенция за правата на човека. Обаче ЕСПЧ прие аргументите на българската страна, че отказът на Софийския градски съд и Софийския апелативен съд е основателен, защото:
– Наименованието „Православна християнска църква“ твърде много прилича на Българската православна църква /БПЦ/ и може да обърка вярващите.
– Учредителите споделят същите верски убеждения и практики като БПЦ, което прави регистрацията им под подобно име излишна и подвеждаща.
ЕСПЧ подчерта, че този случай не е идентичен с предишните казуси „Независима православна църква и Захариев срещу България“ и „Българска православна старостилна църква и други срещу България“, в които разликата в наименованията е била по-съществена и не е създавала опасност от объркване. В случая на „Православна християнска църква“ съдът намира, че единствената разлика с БПЦ е добавянето на думата „християнска“, което не е достатъчно, за да обособи нова и ясно разграничима религиозна общност.
Въз основа на тези аргументи, ЕСПЧ постанови, че мотивите на българските съдилища не са произволни и отговарят на правните стандарти. Затова съдът отхвърли жалбата като явно необоснована на основание член 35 §§ 3 a) и 4 от Конвенцията.
Това решение затваря окончателно казуса и потвърждава правото на държавите да регулират религиозните организации с цел предотвратяване на подвеждащи и объркващи регистрации.
За още новини вижте ТУК
Присъединете се към нашия Телеграм