Естонският премиер Кая Калас заяви, че Западът не трябва да подценява военните способности на Русия в Украйна, заявявайки, че Москва се е впуснала в това за дълъг период, тъй като войната навлиза в петия си месец, пише „Асошиейтед прес“.
В интервю за медията Калас изрази мнение, че Европа трябва да гарантира, че онези, които извършват военни престъпления и опит за геноцид, са преследвани, отбелязвайки, че руският президент Владимир Путин е избягал от наказанието за анексирането на Кримския полуостров през 2014 г. и подкрепата на бунт в региона на Донбас в Източна Украйна, който уби над 14000 души, което се случи още преди началото на тазгодишната война.
„Чувала съм разговори, че, знаете, вече няма заплаха, защото са се изчерпали. Не, не са“, каза тя за руските военни, които не успяха да превземат Киев в ранните етапи на войната и сега съсредоточават огневата си мощ на изток. Въпреки ниския морал и корупцията, които тревожат силите на Москва, според Калас:
„Те все още имат много войски, които могат да дойдат (да се бият) – те не броят животите, които губят. Те не броят артилерията, която губят там. Така че не мисля, че трябва да ги подценяваме в дългосрочен план, че ще продължим така.“
Калас похвали единството, което Европа показа, наказвайки Русия за инвазията, започнала на 24 февруари, въпреки че тя каза, че от самото начало е било ясно, че с времето ще бъде „все по-трудно“ да се държим заедно. В в интервюто в Stenbock House, правителствена сграда, където има своя офис и провежда заседания на кабинета, тя сподели:
„Първо направихме санкциите, които бяха сравнително лесни. Сега преминаваме към санкции, които са много по-трудни. Но досега успяхме да постигнем единство, дори и да имаме различни мнения.“
„Това е нормално за демокрацията. Обсъждаме, обсъждаме и след това стигаме до решението. Досега беше негативна изненада за Путин, че все още сме единни“, каза Калас.
Тя коментира, че се надява на Украйна да бъде предоставен статут на кандидат за Европейския съюз на предстоящата среща на върха на блока в Брюксел, въпреки първоначалните разделения по въпроса. Изпълнителният орган на ЕС, Европейската комисия, хвърли тежестта си зад кандидатурата на Украйна миналата седмица.
Някои страни „бяха много скептични преди два месеца“, припомни Калас, но по думите ѝ сега има „различни сигнали, идващи от различни държави-членки… че са на борда“.
Естония, която споделя 294-километрова (около 180 мили) граница с Русия, зае твърда позиция по отношение на руската инвазия в Украйна. Калас критикува други европейски лидери, че са разговаряли с Путин и се застъпва за пълна изолация на Москва, оставяйки решението как да сложи край на войната на Украйна.
Тъй като войната се проточи, някои на Запад предложиха да се постигне мирно споразумение с Русия, дори ако това означава, че Украйна ще се откаже от територия. Калас предупреди за това.
В коментара си за „Асошиейтед прес“ тя посочи, че точно това се е случило, след като Москва анексира Крим, подкрепи сепаратистите в индустриалния Донбас и завзе територия в бившата съветска република Грузия.
„За нас е важно да не правим тази грешка отново, както направихме в Крим, Донбас, Грузия“, каза тя и уточни:
„Ние направихме същата грешка вече три пъти, като казахме, че, знаете, целта е преговорите, договореният мир. … Единственото нещо, което Путин чува от това, е… „мога да направя това, защото няма да последва никакво наказание“.
Тя добави още:
„И всеки път, всеки следващ път ще бъде с повече човешки страдания от предишния.“
В Украйна тези, които извършват военни престъпления и „провеждат или се опитват да извършат геноцид“ трябва да бъдат преследвани. Санкциите срещу Русия ще влязат в сила с течение на времето, каза тя, и човек просто трябва да има „стратегическо търпение“.
Калас защити критиките, че санкциите изглежда вредят на обикновените руснаци, докато не успяват да възпират Путин досега. Тя допълни:
„И все още мисля, че, знаете, ефектите трябва да се усетят и от руското население, защото ако погледнете, подкрепата за Путин е много висока.“
Калас добави, че руските войници се хвалят с военните престъпления, които извършват „пред жените си и майките си. И ако съпругите и майките кажат, че „това, което правите там, е наред“… Искам да кажа, това също е войната, която Русия и руският народ водят в Украйна“, даде да се разбере тя.
На вътрешен фронт 45-годишната Калас се бори за своето политическо бъдеще, тъй като двупартийното правителство на Естония, водено от нейната дясноцентристка Реформаторска партия, се разпадна в началото на юни, когато тя изгони младши партньор Центристка партия след спорове за благосъстоянието и разходите проблеми на фона на буйната инфлация в балтийската нация.
По-рано този месец Калас, която ръководи Партията на реформите от 2018 г. и стана първата жена министър-председател на Естония през януари 2021 г., започна преговори за коалиция с две други партии и се очаква да постигнат коалиционно споразумение до началото на юли. Ако това не се случи, Калас ще се изправи пред мрачната перспектива да управлява слабо еднопартийно правителство на малцинството до следващите общи избори, насрочени за март.
