Правителството на Етиопия подписа мирно споразумение със силите от северния регион Тиграй миналия ноември, в опит да сложи край на бруталната двегодишна гражданска война, предава “BBC”. Но хуманитарните групи и местните жители се оплакаха пред медията, че атаките срещу цивилни – по-специално сексуалните посегателства над жени – са продължили.
Този доклад съдържа съдържание, което някои читатели може да сметнат за разстройващо, включително сексуално насилие, предупреждава изданието.
В деня, в който етиопските правителствени служители се ръкуваха със своите съперници от Тиграй, за да сключат мир – и двете страни се усмихваха, докато камерите наблюдаваха момента – Летай прекарва нощта, криейки се под мост с кръгове от минометни снаряди, които се приземяват и експлодират навсякъде около нея. Жената е сама в част от североизточната част на Тиграй и току-що е оцеляла след изнасилване от еритрейски войник. Ето какво разказва самата тя:
„След като се случи, бях в безсъзнание дълго време, преди да се опомня. Трябваше да се скрия, докато не си тръгнат.“
Променихме името на Летай и тези на другите оцелели от изнасилване, които споделиха историите си с „BBC“, за да ги предпазим от стигматизиране и възмездие, уточнява медията.
По време на двугодишния конфликт в Северна Етиопия систематичното изнасилване на тиграйски жени от етиопски войници, както и техните съюзници от съседна Еритрея и милиционерски групи, е документирано от ООН, правозащитни организации и журналисти. Силите от Тиграй също бяха обвинени в сексуално посегателство над жени в района на Амхара, докато настъпваха към столицата на Етиопия.
В продължение на две години, от ноември 2020 г., двете страни в гражданската война се бориха за контрол над Тиграй. Броят на загиналите може да е стотици хиляди.
Имаше надежда, че след подписването на мирното споразумение през ноември нападенията срещу цивилни ще спрат. Жени, здравни работници и хуманитарни организации обаче коментираха пред „BBC“, че не са.
Говорих с Летай по пропукана телефонна линия – журналистите не получават разрешение от правителството да пътуват до Тиграй. И тя продължи своя разказ:
„Случи ми се два пъти. Какво съм направила погрешно? Изглежда, сякаш съм го пожелала…“
Летай казва, че е била изнасилена преди време, през януари 2021 г., от двама еритрейски войници – третият отказва.
„Двамата направиха каквото си искат, преди да помолят третия да направи същото, но той каза не. Той каза: Какво ще правя с нея? Тя вече е труп, който лежи край нас.“
След първото изнасилване Летай търси медицинска и психологическа помощ, като се присъединява към група за подкрепа на оцелели от зверства жени. В деня на мирното споразумение Летай се втурва да помогне на младо момиче, което също бе изнасилено, преди и тя да бъде нападната.
Трудно е да се разбере истинският брой на сексуалните посегателства, извършени по време на войната. Жертвите често се страхуват да говорят, докато телекомуникациите са прекъснати по време на боевете. Според данни от официалното здравно бюро на Тиграй през ноември и декември 2022 г. – след подписването на мирното споразумение – са докладвани 852 случая в центрове, създадени да помагат на оцелелите.
Правозащитниците и хуманитарните организации, действащи в Тиграй, също продължават да документират случаи на сексуално насилие.
Адиама, която идва от град Заламбеса в североизточната част на Тиграй, споделя, че е била сексуално нападната от еритрейски войник в края на миналия месец.
„Бяха четирима, но само един ме изнасили. Дори имаха планове да ме убият, но си тръгнаха, след като бях изнасилена.“
Сестра Мулу Месфин, която работи с оцелели от изнасилване от началото на конфликта в най-голямата болница на Тиграй в регионалната столица Мекеле, ми изпрати гласово съобщение, докато минаваше през едно отделение, в което казва:
„В моя център на едно гише има много оцелели. Те идват от различни части на Тиграй. Повечето от тях са нови случаи, които са били изнасилени през последните един или два месеца.“
Според сестра Мулу и други здравни работници, с които разговаряхме, повечето от тези нападения в Тиграй са извършени от еритрейски войници, докато милицията от региона Амхара и силите на федералното правителство също са обвинени в извършване на изнасилвания.
Еритрея граничи с Тигра и има дългогодишно съперничество с управляващия в региона Народен фронт за освобождение на Тигра (TPLF) – една от причините да се присъедини към гражданската война, подкрепяйки етиопското правителство. Миналата седмица уединеният президент на Еритрея Исаяс Аверки се появи рядко публично, когато посети Кения.
Идвайки от страна, в която не съществува свободна преса, Исаяс беше видимо ядосан и разочарован, когато му бяха зададени трудни въпроси от журналисти. Той отхвърли всички твърдения за жестокости, извършени от силите на страната му в Тиграй. И беше категоричен:
„Всички говорят за нарушения на правата на човека (от еритрейските сили), изнасилвания, грабежи, това е фантазия в съзнанието на онези, които притежават тази фабрика, която аз наричам фабрика за производство на дезинформация.“
Изпратихме твърденията в този доклад на министъра на комуникациите на етиопското правителство и на Африканския съюз, който посредничи в мирното споразумение, за коментар, но нито един от тях не отговори.
Споразумението от ноември донесе положителна промяна в Тиграй. Няма активни бойни действия. Помощта, особено храната и лекарствата, достига до повече градове, докато банковите и комуникационни услуги са възобновени. Някои семейства са се събрали, а други са говорили помежду си за първи път от повече от година. Но според член 4 от споразумението:
„Страните, по-специално, осъждат всеки акт на сексуално насилие и насилие, основано на пола.“
„Сексуалното насилие е нарушение на споразумението“, изтъква Летисия Бадер, директор на Африканския рог в Human Rights Watch.
„Един от въпросите, които повдигаме, е важността на поддръжниците на споразумението да гарантират, че те говорят открито, когато има нарушения.“
Организацията продължава да призовава независими следователи и журналисти да получат достъп до Северна Етиопия. Тя добавя:
„Много сме обезпокоени от усилията на етиопското правителство да се опита да прекрати и подкопае работата на международната комисия от експерти по правата на човека на Етиопия, която беше създадена от Комисията по правата на човека в Женева.“
Бадер е на мнение, че разследванията ще бъдат от решаващо значение, ако оцелелите искат да получат справедливост и за всеки процес на помирение. Хилина остава изумена:
„Никога не съм очаквала да бъда нападната след мирното споразумение.“
Майката на три деца вече е била избягала от дома си в Хумера в град Ширао, където работи като уличен търговец, продаващ царевица. Тя си спомня, че на 16 ноември е закъсняла да се прибере, когато двама еритрейски войници са я спрели, защото е нарушила полицейския час. Жената им признава, че няма лична карта и те я отвеждат в празна къща.
Сателитни изображения, направени на 26 септември и публикувани от компанията Maxar Technologies, показва натрупването на нещо, което изглежда като еритрейски или етиопски сили в Шираро. Хилина казва, че по външния вид на мъжете и диалекта, на който говорели, разбрала, че са от Еритрея.
„Доведоха ме в една празна къща, извадиха пистолет и казаха: „Ако мълчиш, няма да те нараним“. Затова им казах, че могат да правят, каквото искат, но ги молех да не ме убиват.“
Хилина разказва, че е била изнасилвана цяла нощ, преди да я пуснат на сутринта. Оттогава тя прави аборт, като е категорична, че предпочита да умре, отколкото да роди дете от изнасилване.
Според хуманитарни работници, с които “BBC” разговаря, има еритрейски войски близо до Шираро. Мирното споразумение изисква от тях да напуснат Тиграй и въпреки че са се изтеглили от големите градове, те поддържат присъствие в райони близо до границата им с Тиграй.
Шашу, 80-годишна жена, не може да сдържи сълзите си, докато разговаряме с нея – отново по пукаща телефонна линия. Питаме я дали иска да продължи интервюто и тя се съгласява. Подобно на Летай, Шашу споделя, че е била изнасилена два пъти в тази война – преди и след мирното споразумение. По думите на жената, мъжете са я нападнали толкова жестоко през ноември, че сега тя не може да контролира уринирането си и ходенето по голяма нужда.
„Двама, трима души на един човек, бях напълно травмирана. Сякаш вече няма нищо добро в тялото ми.“
