През последните години хиляди етнически българи са избрали България пред родното си място. Общото между тях е, че са родени в общности, останали извън пределите на страната ни по исторически причини. Най-големите сред тях са в Украйна, Молдова, Македония, Сърбия и Албания. От септември специална кампания на Фондация „Българска памет“ ще напомни за тях.
По информация на фондацията училищата, в които се преподава български език в Украйна са 50, а в Молдова – 30. 500 000 хиляди от населението на Одеса са с български произход или от смесен брак. Мирослав Костадинов е българин, но не е роден в България. Той коментира пред „NOVA“:
„Моят дядо беше историк. Въпреки че не сме родени в България, ние сме българи.”
Агафия Никифорцева също е родена извън пределите на нашата страна. Тя споделя, че е завършила българско училище в Кишинев. Жената уточнява, че майка й преподава там български език и пише учебници. Агафия разказва как от малка е учила българските традиции и е чела български приказки. Д-р Милен Врабевски, създател на научноизследователска организация, образователен комплекс и продуцентска къща, посочи:
„Общото между тези хора е, че са наш генофонд. Те са неразделна част от нашето културно-историческо наследство, бит и традиции и ние трябва да се грижим за тях.”
Д-р Врабевски произхожда от стар възрожденски род. Той се стреми към развитие на националната идея, в която са го възпитавали от малък. Така се ражда идеята за семинари с цел реинтеграция на български деца от диаспората. От Фондацията „Българска памет“ 2 пъти годишно организират посещението у нас на 200 българчета и техните учители. Те пътуват из България и посещават лекции – за историята, културата и езика ни.
Част от тези деца преди години били Агафия и Мирослав. Сега и двамата вече живеят в столицата.
