Черупките от яйцата за Великден са важен символен елемент в традиционните вярвания, обреди и лечебни практики. Това сподели етнографът и зам.-директор на Регионалния исторически музей в Разград Даниела Ганчева за „БТА“, добавяйки, че народните поверия предават, че част от черупките от яйцата за Великден са се хвърляли върху покрива на сайванта, нагоре към слънцето, за да бъде плодородна годината. В други населени места пък се налепвали по стените или вратите на животинските обори, за да ги предпазва от болести.
В Разградско черупките се смесвали с храната на кокошките или на други животни и съответно им се давала за прираст в продукцията. В Дряновец пък ги хвърляли при кошерите с пчелите за по-голям добив на мед.
Част от яйцата за Великден са запазвали за украсата на ритуалната фигурка Германчо. Тя се ползвала по време на обреда за дъжд Герман, обясни Ганчева.
„Характерно единствено при етнографската група капанци е, че този ритуал, освен когато има продължителна суша, се изпълнява и девет дена след Великден“, добави тя.
Великден се свързва и с традиционните гостувания на младите семейства, коментира етнографът. По думите й младата невеста трябвало да отиде на гости при своята кумица и да й отнесе червени яйца, червено вино и обреден хляб. С тези дарове тя отивала при кръстника си и свекърите си.
Голяма част от традиционната великденска обредност не се спазва в момента, отбеляза етнографът. Тя обясни, че са отпаднали обичайните гостувания, общоселските веселия, а обредните хлябове са били заменени с козунаци, докато с великденските яйца не се извършват обредни действия.
