Еврозоната отбеляза скромен растеж от 0,2% през второто тримесечие на 2024 г., което е понижение спрямо първоначалната оценка от 0,3%, съобщиха от „Евростат“. Това забавяне следва растежа от 0,3% през първото тримесечие и отразява слабите икономически показатели в много държави-членки.
На годишна база брутният вътрешен продукт /БВП/ в еврозоната се е увеличил с 0,6%, докато по-широкият Европейски съюз отбеляза годишен растеж от 0,8%. Въпреки тези скромни показатели, забавянето е по-осезаемо в някои ключови икономики.
Сред най-големите икономики в еврозоната, Германия отбеляза свиване с 0,1%, докато Испания регистрира силен растеж от 0,8%. В същото време Италия и Франция отбелязаха по-скромен ръст от 0,2%.
По-широките тенденции показват значителни разлики между държавите-членки на ЕС. Полша води с 1,5% на тримесечна база, следвана от Гърция /1,1%/ и Холандия /1,0%/. От друга страна Ирландия регистрира спад от -1,0%, а Латвия и Австрия също отбелязаха негативен растеж.
Сред основните фактори, възпрепятстващи растежа на еврозоната, са спадът на разходите за крайно потребление на домакинствата с 0,1% и понижението на брутното образуване на основен капитал с 2,2%. Положителните фактори включват увеличението на износа с 1,4% и държавните разходи с 0,6%.
Забавянето на икономиката отваря вратата за понижаване на лихвените проценти от Европейската централна банка /ЕЦБ/, като пазарният консенсус сочи намаление с 25 базисни пункта на срещата следващата седмица.
Пиеро Чиполоне, член на Изпълнителния съвет на ЕЦБ, изрази загриженост, че слабите икономически показатели представляват риск за перспективите за растеж. Той отбеляза, че прогнозите на ЕЦБ предвиждат инфлацията да се върне към целта от 2% едва през втората половина на 2025 г.
Чехия призовава за прекратяване на вноса на руски газ в Европа
[…] ЕЦБ подготвя намаление на лихвите […]