Европейската Централна Банка (ЕЦБ) неочаквано увеличи с 600 милиарда евро средствата за борба с икономическите последици от пандемията от новия коронавирус, с което общата стойност на спасителния план на Европа нарасна до 1,5 трилиона евро. Решението беляза последните от редица мерки на европейски и световни правителства, целящи да смекчат последиците от глобалния икономическия застой, породен от заразата, предава “AP News”.
Мерките на ЕЦБ от четвъртък имат за цел да осигурят непрекъснат достъп до заемни средства на европейската икономиката предвид неяснотата относно времето, което ще е нужно за нейното възстановяване. Финансовите стимули са в допълнение на отпуснатите средства от европейските правителства по примера на Федералния резерв на Съединените щати, Великобритания и Япония, целящи да компенсират резкия и силен икономически трус, споделял развитите и развиващите се страни с еднаква сила.
ЕЦБ прогнозира икономиката на Блока да се свие с 8,7% до края на тази година и да достигне скромния ръст от 5,2% през 2021. Президентът на ЕЦБ Кристин Лагард предупреди, че “темпът и мащабите на икономическото възстановяване все още се крайно неясни”. Лагард свали защитната си маска на влизане в празната пресконферентна зала в централата на банката във Франкфурт, за да проведе онлайн пресконференция по повод видеоконферентната среща с 25-членния съвет на европейската институцията. Тя подчерта, че макар и ограничителните мерки вече да биват повдигани, икономическото възстановяване остава далеч.
“На база анализ събраните данни и следенето в реално време на ключовите икономически индикатори на блока се наблюдава леко отблъскване от дъното, което обаче остава относително слабо на фона на темповете, с които индикаторите се сринаха през последните два месеца”, коментира тя.
Ходът на ЕЦБ е сходен на този на Федералния резерв на САЩ, който намали основния лихвен процент в страната до близо 0% и започна да изкупува държавни книжа и обезпечени с ипотека активи на стойност 2 трилиона щатски долара, за да гарантира функционирането на пазара на заемен капитал.
Съгласно антикризисния план на ЕС Европейската банка на свой ред инициира изкупуването на правителствени и корпоративни ценни книжа, за които заплати със свежо напечатани пари. Това позволява поддържането на ниски дългосрочни нива на лихвения процент, предотвратявайки пресушаването на заемния капитал за бизнеса. През изминалия четвъртък ЕЦБ обяви, че срокът на програмата се удължава до най-рано края на юни следващата година, считано от края на 2020.
Целенасоченото изкупуване на активи от страна на ЕЦБ е допълнителен сигнал за финансовите пазари, че европейската институция възнамерява да държи лихвените нива ниски, непозволявайки цената на заемния капитал за силно задлъжнели правителства като италианското да се покачи.
Макар и ЕЦБ да твърди, че мерките не са насочени изрично към Италия, до момента програмата е изкупила голям дял от италианските държавни книжа и активно подпомогна да се свали икономическия натиск върху страната, която е сред най-тежко засегнатите от световната пандемия.
Ограничителните мерки в Италия ще доведат до спад в данъчните приходи за страната и способността й да отдели допълнителни средства за възстановяването на икономиката. Това означава, че вече огромният й дълг, възлизащ на 135% от годишния брутен продукт на страната, предстои да се покачи още повече. Каквито и да било съмнения от страна на инвеститорите относно способността на Италия да изплаща дълга си биха довели до спирала от ръст на цената на заемния капитал, подобно на ситуацията от периода 2010-2015, когато Гърция и други четири членки на еврозоната обявиха фалит.
Финансовата помощ на ЕЦБ е в допълнение на вече гласуваните от страните членки на еврозоната средства в размер на 540 милиарда евро, както и в допълнение на средствата за дългосрочно възстановяване на блока в размер на 750 милиарда евро, които предстои да бъдат финализирани. Германия, която е и най-голямата икономика на Европейския съюз, се съгласи в сряда да отпускане допълнителни 130 милиарда евро, включващи данъчни отбивки и субсидии за покупката на електромобили.
Решението на ЕЦБ е и в допълнение на финансовата помощ от страна на европейските правителства, които успяха да вдъхнат увереност за стабилността на европейския пазар, след период на обострени дебати и разделения, припомня Александър Кенигам, главен икономист към “Capital Economics”.
“В комбинация със скорошните усилия за организирането на съвместен европейски икономически отговор, както и финансовите стимули от страна на Германия, обявени в сряда, мерките на ЕЦБ следва да допринесат за укрепването на оптимизма в еврозоната поне за известно време. Ходът оправдава и обществените очаквания, че правителствата от еврозоната ще се обединеният, за да излязат с ефективни съвместни мерки срещу кризата от новия коронавирус”, коментира Кенигам в научен доклад по темата.
Европейската Централна Банка също така закотви ключови лихвени индикатори на рекордно ниски нива. Лихвеният процент, с който финансира европейските търговски банки към момента е 0,5%, като това цели да постигне агресивно предлагане на бързо ликвидни средства на местните европейски пазари. Банките заемат ключова роля в икономиката на еврозоната, тъй като голяма част от европейските бизнеси се финансират директно от нея, а не от финансовите пазари, какъвто често е случаят в Съединените щати.
ЕЦБ обяви още, че ще удължи програмата за изкупуване на държавни книжа, която бе инициирана още преди избухването на пандемията. Въпросните мерки възлизат на 20 милиарда евро месечно, осигурявайки съществен допълнителен икономически стимул за възстановяването на Блока.
