Икономистът и анализатор Евгений Кънев публикува коментар в социалната мрежа Facebook за начина, по който в България се манипулира общественото мнение чрез медиите. Публикуваме го без редакторска намеса:
„Напоследък трудно издържам кое да е политическо ТВ предаване. Не защото има различни гледни точки, а заради нивото на същественост на дебата.
Репер, за да стигнете до моя извод е фактът, че почти никога прогресът на България като държава не е цел на дебата или разговора.
Въпросите и темите са винаги на най-ниското квази клюкарско ниво – кой какво е казал или извършил; или кой кого е обидил, набедил, излъгал; или защо един или друг е реагирал по един или друг начин. И забележете как започват интервюиращите:
“Еди кой си еди кога си е казал еди какво си – как ще коментирате?”
Вместо: “През тази година България трябва да влезе в Шенген/Еврозона; или икономиката да порасне 3%; или да покаже резултати с корупцията; или да се увеличат доходите и пр. Какво според вас е направено или ненаправено по тази цел и какво бихте посъветвали управляващите?
Нискокултурните и слабоорганизираните общества затова стават лесна плячка на чужда пропаганда – защото тя работи на най-ниското ниво чрез компрометиране на лицата на реформите и на термините, които я характеризират.
Примерно, след “евроатлантизма” на Пеевски – колко души може да запали за обединение платформа за евроатлантическа България?
Или след безбройните интервюта с олигарси и политици още от началото на Прехода, че лицата на Промяната са се прегърнали с Борисов и Пеевски да крадат/лапат – колко души ще се сетят да питат за доказателствата?
Или след като националното радио е станало рупор на руска пропаганда, където основен наратив е как “либералните елити” ограбват и се срамуват от своя народ и получават заповеди от американското посолство – колко души биха гласували за проевропейски партии?
Всички тези техники са известни медийни похвати още от Гьобелс и неговите болшевишки учители (по негово признание): всички те работят не с разума, а с психиката на хората, така че логическите аргументи да нямат никакво значение.
Резултатът от така водения публичен дебат:
– Всяване на недоверие към лидерите на реформите чрез набеждаване или създаване на свръхочаквания към тях като високоморални личности вместо доколко постигат обещаните обществени цели, заради които са избрани (методът на “гнилата херинга”)
– Принизяване на реформите и поставените цели чрез тяхното осмиване или асоциацията им с отвратителни и мразени персонажи (методът на “голямата лъжа”)
– Внушаване на голяма подразбираща се истина (примерно щом сме в НАТО – Русия няма да ни нападне и няма нужда от сглобка), като така се пробутват спорни изводи, атакуващи проевропейските партии (методът 40-60).
Да, повечето хора няма да се усетят, че ги работят именно, защото за внушенията се използват народопсихологически травми и те не подлежат на рационален анализ.
Примерно, когато вместо защо нещо се прави и дали има от него полза за обществото, първо е дошло внушението, че причината да се прави е личната полза.“
