Финансистът и анализатор Евгений Кънев написа пост в социалната мрежа Facebook, в който разказа за своите съвсем скорошни преживява в Копривщица. Там той е видял нагледно какво означава корупция, как се управлява българския народ и какво се случва в по-малките население места в страната. Публикуваме поста му без редакторска намеса:
„Вчера бях на гости на приятел в Копривщица.
Началото бе потискащо. Центърът е някаква еклектика на улици със започнал, но зарязан ремонт и улици, плачещи за ремонт.
“Преди три години ремонтът започна”, вика моят приятел.
”Кметицата авансира половината бюджет от 10 млн. лв., строителната фирма ги прибра и изчезна”.
“Нали знаеш?”, казвам, “такъв огромен аванс е отдавна утвърдена корупционна рецепта на инфраструктурното строителство у нас. Надали и някой от прокуратурата се е разтичал; нито пък от фирмата- касичка са притеснени, след като са се отчели нагоре към авторите на схемата”.
Настроението се покачва като влизаме по вечните калдъръмени улички, когато нашите деди не са знаели какво е корупция, та са ги направили да векуват. Наслаждавам се на великолепните къщи (виж коментари), на впечатляващата архитектура, на красивите дворове. И стигаме до къщата на Тодор Каблешков. Изведнъж цялата му биография пресече паметта ми.
“Представяш ли си? Като гледаш този човек от какъв род е, в каква къща е живял – да зареже всичко и да тръгне да гине за свободата на народа си- вместо да се скатае и да бъде сред първенците след Освобождението”.
“Богатите правят революциите, когато съзнанието не им е заето какво ще ядат на следващия ден” – лаконично отбеляза моят приятел.
Като на лента мина Преходът през главата ми.
Дали е случайност, че всички партии на Статуквото с произход от миналото водеха тази политика на старателно поддържана бедност? Беден народ лесно се управлява.
Случайно ли не се случи децентрализацията на управлението и всички региони бяха на къса каишка от София ? Не е ли тази мизерия в провинцията програмирана?
Ами да, като нямат общините пари – няма инфраструктура. Като няма инфраструктура, няма инвестиции. Като няма инвестиции, няма работни места. Като няма работни места – младите напускат. Като напуснат младите – следва упадък. Като почне упадъкът – изчезва надеждата за смисъл: да бъдеш част от общността; част от нацията и част от нейното бъдеще.
А всичко е започнало в Копривщица и Подбалкана от държавните поръчки на Османската империя. Понеже не е имало земеделие, хората се изучили в занаяти – шивачество, тъкачество, кожарство, абаджийство. Поръчките са развили търговията.
Младите момчета- търговци са видели Цариград, големите градове на империята и са разбрали, че ни трябва Свобода, за да може парите да си остават за нас – за да бъдем равни на другите. Сред тези момчета е бил и Гаврил Груев Хлътев – по-известен на българите като Бенковски.
Отварянето към света е винаги началото на края на мизерията. А затварянето към света – точно обратното на делото на истинските възрожденци, към което ни призовават днешните “възрожденци” – е краят на началото на опита ни да се отскубнем от мизерията.“
