Демократичните партии са се капсулирали и не пускат никого освен техния кръг. Това мнение изрази политическият анализатор Евгений Кънев във Facebook, разпространявайки следния пост:
„Чета постоянно за призиви да се отворят листите за „качествени“ хора, за известни лица, за „доказани“ експерти, за „достойни“ представители на гражданското общество. И излиза така, че демократичните партии са се капсулирали и не пускат никого освен техния кръг.
От моите разговори с хора в кухнята обаче, истината е драстично различна. Канени са и се канят постоянно видни интелектуалци, хора от екрана и сцената, популярни с нещо добро хора в листите, но те отказват. Всички искат да помагат, но отстрани.
Просто следва да сме наясно, че след 15 години ББ и ДП като главни действащи лица професията „депутат“ и „политик“ рязко си свали репутацията. Убеждаваме се всеки ден като виждаме какви хора с нечленоразделна реч и приматни физиономии обитават парламента. А това е работната среда на депутата в комплект с медийната среда, която отглежда и дори поощрява примитивите за достъп до ефира. На моменти ми става дори жал за нечовешките нападки, които се сипят върху демократичните депутати от хората зад клавиатурите – които никога не биха попитали себе си „а защо аз да не вляза в политиката?“
Има и нещо друго, което не се осъзнава достатъчно. Чудесно е да има хора с висока репутация, интелектуалци, хора с биографии и пр. на първите места и редици – както бе в началото на Прехода.
Но няма нужда само от такива хора.
Успешната политическа сила има нужда не само от оратори, а от организатори, мотиватори, деятели, накратко – бачкатори. Прекалено много хора със силно Аз и собствено мнение по всеки въпрос – така типично по нашите ширини – не могат да произведат мощна политическа сила. А и как да се стимулират хората да участват в политиката, ако са работили партийна работа между изборите и накрая няма място в листите за тях? Явно е нужен баланс и оптимум между партийни и непартийни кадри, точно както колко централизирано /автократично спрямо децентрализирано/ демократично трябва да се вземат решенията. Не винаги мнозинството знае повече и мисли правилно – това също е вярно.
Някой помни ли как за първи и последен път реформаторите се сдобиха и удържаха мнозинство цял мандат 1997-2001 г.?
Ами просто – първо, Костов направи от коалицията с десет партии и всяка бореща се за квота свои депутати – една партия. След това лично нареди листите с лоялни (а не висококвалифицирани експерти) депутати, които успяха да удържат на опитите – и тогава – да бъдат напазарувани от обръчите на ДС/Доган. Така се уби вътрешнопартийната демокрация, но се създаде мощен политически субект, който извърши на практика икономическия Преход. И дори щеше да спечели втори мандат, ако ДС не бе измислила хода с Царя. А СДС никога не се възстанови като първа сила, въпреки нейната демократизация като лекарство срещу упадъка.
Така че в политиката (както и в бизнеса, а и живота) често действието – макар и неперфектно – взето от силно лидерство е по-добро от демократичните протяжни вземания на решения в коалиция, която често поради разногласия ражда бездействие. Това е и усещането, което често имаме, когато ПП-ДБ трябва да действат, а действието го няма. Резултатът – хората не могат да се доверят на орел, рак и щука да управлява държавата видно от изборните резултати.
Затова е нужна реорганизация на управленската функция в ПП-ДБ, за да стане тя ефективна, навременна и активна.
Защо да не се избере с едногодишен мандат единно лидерство или лидер, който да бъде лицето на тази коалиция.
Както бе д-р Желев в ранното СДС?“
Демерджиев: Единственото, с което Пеевски може да помогне на МВР е като направи пълни самопризнания
[…] […]