„В някаква пропорция част от българите смята, че сме още губерния на Русия, а друга – вече колония на САЩ или ЕС. Не съм сигурен, че останалата една трета, която смята, че сме независима държава е най-голяма.“
Това написа икономистът Евгений Кънев във Facebook, който честити днешния празник 22 септември на всички български граждани, но припомни, че голяма част се съмняват в българската независимост. Публикуваме пълния му коментар без редакторска намеса:
„Честит празник на българската независимост !
Но защо българите днес се съмняват в нашата независимост? В някаква пропорция част от българите смята, че сме още губерния на Русия, а друга – вече колония на САЩ или ЕС. Не съм сигурен, че останалата една трета, която смята, че сме независима държава е най-голяма.
Когато няма общо разбиране какво е “независимост” няма как да сме единни в мнението си.
Старата концепция за независимост от средата на 19 в (възникването на нациите) до средата на 20 в. (окончателно формиране на нациите с бившите колонии) означаваше, че държава с териториална цялост и автономни държавнически решения е независима.
Блоковото идеологическо противопоставяне по време на Студената война обаче тласна много държави в прегръдките на СССР. Така загубиха своя суверинитет, защото комунистическите диктатури се нуждаят от външни ресурси, за да оцелеят. Падането на комунизма възстанови независимостта им, но те скоро осъзнаха, че в глобалния свят няма как да процъфтяват без да са член на клубовете на свободните демократични държави – чрез споделяне на суверинитет.
Защото колективната сигурност на ЕС и НАТО е невъзможна без споделен суверинитет.
Идеята на ООН беше да гарантира независимостта на нациите с нейната Харта – предвиждаща неприкосновеност на границите и териториална цялост. Само в рамките на международното право малките нации са защитени от големите. Това го призна в Ню Йорк дори нашият президент, който иначе у нас кълне малката Украйна, че настоява да води война срещу голямата Русия.
Гарантът на Украйна за нейната териториална цялост – Русия с агресията си потъпка Хартата и обезличи ООН. Защото ООН няма силата да й наложи своите принципи. Но НАТО има.
На практика България може да бъде относително независима в глобалния свят само със споделен суверинитет:
(1) С ЕС, който надзирава у нас спазването на върховенството на правото, като фундаментален принцип на демокрацията. И така гарантира конституционния ни ред. Да, много често в млади демокрации той се нарушава, но накрая винаги надделява след неизбежните отклонения, каквито демокрацията предполага – давайки шанс на десни и леви популисти. Представете си България извън ЕС през 21 в за избистряне на оптиката ви. И двата неуспешни опита за български Лукашенко.
(2) С НАТО – който гарантира нашата териториална цялост и неприкосновеност на границите. Представете си България извън НАТО без да си спомняте за Грузия, Молдова, Украйна и Беларус.
Суверинитетът е споделен, а не отдаден, защото България и в двата клуба може да наложи вето – и така да ограничи суверинитета – на всяка друга страна.
Ще попитате – какво празнуват тогава днес българите, които са против ЕС и НАТО ?
Те са съвкупност, която си иска турското робство и освобожденията на Дядо Иван. И разбират независимостта на България като зависимост от Русия. Дори в права пропорция.
Ами няма как – трябва да се научим да живеем с тях и техните илюзии.
Такива са правилата на свободните и демократични общества. Защото тези общества не зависят от една чужда идеология, воля или правда – които да ни “избавят” от съмненията и различията между нас.“
