Евгений Кънев: Криминалният елит на държавата успява да задържи властта толкова години, благодарение на манипулативна пропаганда

Тази узурпация на властта нямаше да е възможна с критична маса от образовани граждани, смята той

22 август 2024 | 07:51:19

„Криминалният елит на държавата успява да задържи властта толкова години най-вече благодарение на манипулативна пропаганда, представляваща нарушаването на принципите на демокрацията, а често и на самите закони като нещо нормално и подразбиращо се.“

Това коментира анализаторът Евгений Кънев в социалната мрежа Facebook, като публикацията му продължава по следния начин:

„Тази узурпация на властта нямаше да е възможна с критична маса от образовани граждани, които рационално биха отхвърлили, вместо емоционално подкрепили такива манипулации. Ако не беше така, нямаше толкова много хора да гласуват за партии, които на практика крадат данъците, труда и реално – живота им.

За това се сетих отново от иначе нескопосната сценка на Пеевски да изкара Калин Стоянов велик професионалист, без когото държавата не може да работи, а самият професионален състав е открил, че без неговото лидерство се обезсмисля кариерата му. Същото потвърди и Горица – няма как тя да е премиер, ако вътрешен министър не е Калин, в което се убедила прекарвайки 2/3 от времето за съставяне на кабинет в срещи с целия републикански полицейски актив – чието мнение е като че ли единствено меродавното.

„Полицаите го искат“ е само римейк на Пеевското “хората ме искат”. Нещо реверсивно на лафа на Хазарта: “България ме обича, защото съм егати пича”.
Огромната манипулация не е само в широката “спонтанна” подкрепа за ДП и КС от типа на ранните мутренски години “елате при нас, за да не дойдем ние при вас”. А в лансирането на понятия, които психологично се възприемат по-добре от публиката, но са изцяло срещу логиката на политическия процес. Точно както стана с конфликта между “експерта” Стоянов и политика Петков.

Народът вече е научен да мрази политиците – това е основният лайтмотив през целия медиен преход – и къде по-лесно е да приеме, че правдата е на страната на експерта, когото всички уважават и подкрепят срещу някакъв политик, който му се меси в назначенията, които са … експертна работа.

Къде е манипулацията:

Министърът е политик, а не експерт – независимо какъв е бил на предния си пост. Защото той провежда политиките на избрани с народен вот политически лица, които реално са го назначили. Проблемът е, когато той откаже да изпълнява тази воля с обяснението, че той знае най-добре понеже е експерт – а никой не е гласувал за него.
По горната причина е особено опасно да се назначават експерти за министри на министерството, в което последно са работили – веднъж, защото те “най-добре знаят” и не биха следвали програмата на партията, която ги е излъчила. И втори път, защото трудно биха провели нужните реформи, засягащи техните лични интереси и интересите на довчерашните им колеги, приятели и дори близки. Министърът винаги може да си наеме доверени консултанти за експертиза, но основната му задача е да налага избрана политическа воля.
Задачата на министъра не е да защитава интересите на служителите на министерството – макар че трябва да намира начини те да са мотивирани за своята работа. А на избирателите на партията, която го е избрала.
Всички постановки по-горе още повече се амплифицират като значение, когато става дума за влизането на полицаи и военни директно в политиката. Особено когато не са минали през изборен процес. Демокрацията е забранена на тяхното работно място и влизането в политиката те възприемат просто като още една нашивка на пагона. И с още по-голяма лоялност към този, който я е осигурил. Затова такива кадри не могат да бъдат ползвани дори за служебни министри.
Опасността от военизирани лица да заемат директно политическа длъжност го видяхме вчера – уж демократично отдолу, но реално със заповед отгоре полицейски протести от хора, които са призвани да налагат закона.

Големият проблем на българската демокрация е, че нейните “акционери” – гражданите – бяха и са умишлено държани настрана от управлението на тяхната собственост. И заради тази непрозрачност и измами на управлението печалбите отиваха за управителите, а трохите за акционерите.

И вместо акционерите да се обединят и свалят това управление, половината от тях гласуват за него. За малко повече трохи.“