Евгений Кънев обясни в свой пост в социалната мрежа Facebook защо един икономист пише за политика. Публикуваме го без редакторска намеса:
„Често ме питат, а във форумите под мои статии негодуват защо се водя икономист, а пиша за политика.
Причините са две.
Първата е, че има погрешно разбиране за понятието “икономист”. То е наследство от технократското професионално разделение от 20 век по кутийки, в които са сложени отделни пластове на познанието. От англосаксонския свят пък дойде у нас “икономикс” – една силно ограничена – от допускания за свободен пазар и върховенство на правото – математизирана версия на политическата икономия.
Втората – самата политикономия – която у нас е негативно натоварено понятие от нейната марксистка версия по време на комунизма – възниква като наука през 18 век от творбите на икономисти като Адам Смит и Франсоа Кене в противоположност на доминиращата теория и практика на търговците – меркантилисти. И на гръцки означава “управление на града/държавата”.
И друг път съм цитирал великия Джон Стюарт Мил, че никой не може да е добър икономист, ако е само икономист.
И наистина – предполагам сте се убедили колко е скучно и нищо незначещо за вас някой да ви анализира растежа на икономиката. Това е така, защото смисълът не е в растежа, а в развитието. Защото числото на растежа нито отчита само по себе си какво е неговото качество (примерно, от цимент или дигитални услуги), нито как се разпределя този растеж.
Но развитието – дали се подобряват статуса, здравето, уменията на хората в една държава следствие на растежа е нещо съвсем различно. И тогава идва на дневен ред качеството на институциите, които отговарят за това развитие. И там България е зле, въпреки че постоянно расте като икономика. А емпирично доказано е, че развитието на една държава зависи 50% от своите институции.
Затова се занимавам основно с тях и съм привърженик на новата институционална школа в икономиката – дала най-много нобелови лауреати по икономика през този век.
У нас веднага те преквалифицират на политолог – ако правиш това. Но по-голям проблем е, когато те поканят да коментираш като добавка или крило на някой “политолог” от централата до НДК, за когото/които са гарантирани местата в националното ТВ студио. А никой уважаващ човек не би желал да слиза на улично ниво или да се надвиква с уличен пропаганден трубадур.“
Година след разстрела на Алексей Петров: Политически връзки и застой в разследването
