„Снощи се обажда възрастният ми баща: “Гледаш ли закриването? Никога не съм виждал на едно място толкова щастливи хора!” Бинго! Това беше целта на французите с тази олимпиада – да покажат на света какво значи щастлив човек. А в началото (откриването) на щастието е свободата и любовта. И кой друг го умее по-добре от тях? Скоро бях чел класация на страните като брандове – ами Франция е на първо място в света!“
Това коментира анализаторът Евгений Кънев във Facebook, продължавайки по следния начин:
„Сега съпоставете този елексир на младост, любов и щастие с мизантропската идеология на Путин и путиноидите по света. И ще видите отвъд високопарната, религиозната и одиозната фразеология за Бог, Отечество, семейство, които „те“ искат да ви отнемат, нищо повече от взривоопасен коктейл от страхове – как някой ще ви вземе децата, умовете, душите и сърцата. За да ви изпълнят с омраза и лесно управляват разни сатрапи.
Да, обърнете внимание на речника и изказа на някой наш новоизпечен консерватор – някакъв странен бъркоч от обиди, лъжи и нагнетяване на страхове от посочен враг. Както винаги – либералите, джендърите, Запада. „Всички които не мразят като нас са опасни – за вас. Затова ги мразете.“
Скоро преглеждах учебника по история на детето – изучаваха цяла година авторитарните режими преди век. И бях наистина учуден колко много се повтарят нещата. Навсякъде тогава заплахата е комунизмът и под този предлог крупните индустриалци и земеделци (днешните олигарси), Църквата (БПЦ) и военните (Радев, Борисов, Шивиков, Стоянов и пр.) се обединяват срещу общия враг – който се оказва далеч не само комунистите, а всички, които искат демокрация. И така идват диктатурите на Мусолини, Хитлер, Франко.
Неслучайно и днес ще чуете за зелен фашизъм или розов комунизъм. Не че няма опасност от крайнолеви радикали. Но те са само предлог всички “неконсерватори” да бъдат сложени в тази кошница, за да бъдат защитени най-вече икономически и геополитически интереси.
Наистина се опасявам, че този реакционен комплот е вече много силен у нас.
Пеевски има няколко месеца хоризонт да остане над водата – сега цака на изборния тезгях с всичко коз на Калин Стоянов.
Радев има не повече от година да направи такъв политически ход, който да го остави в политиката – след края на мандата си е приключил, особено ако и войната приключи с отслабени позиции на Путин, както се очертава.
Борисов е като Живков по време на перестройка – снишил се е да види откъде ще задуха вятърът. Изглеждащата доскоро като неминуема победа на Тръмп го накара да сбърка много лошо с прегръщането на хомофобията и залитането му също към лагера на орбанистите – последователите на източноевропейския дуче, който внимава какво ще му каже вече не фюрерът от Берлин, а от Москва.
Но едно е ясно – този дистанционно управляван олигархичен модел от Кремъл е изчерпан. Въпросът е дали ще ги оставим да ни завлекат със себе си.“
