Финансистът Евгений Кънев написа коментар в социалната мрежа Facebook за причините за създаването на паралелната държава. Публикуваме го без редакторска намеса:
„Една от основните причини за създаването на паралелната държава у нас е сблъсъка между формални и неформални институции.
По дефиницията на Нобеловия лауреат по икономика Дъглас Норт – формалните институции са законите, наредбите, писаните правила. Неформалните са скрити в преобладаващия начин на правене на нещата – порядки, навици, традиции, манталитет.
Когато правим преход от тоталитарна към демократична държава е много трудно хора, които винаги са били зависими от други хора изведнъж да почнат да бъдат зависими изцяло само от писаните правила. Виждали сте го в почти всяка българска организация от йерархичен тип – може да има устав и писани правила, но все пак те нямат никакво значение за много шефове и правилата се менят според интересите и настроението им. А поведенческият код е – както ми бе казал директор на известна бг компания – “Сашо (шефът) каза”.
Същото е в държавата – доброто управление изисква независимост на администрацията от управляващата политическа партия и така е навсякъде в Европа. Но винаги когато се е сменяла властта през Прехода е играла административна метла.
Ние сме една от малкото държави в Европа, в която всяка системна партия има собствена администрация. И това на фона на острия дефицит на квалифицирани кадри. Защото на дошлата на власт партийна сила не й трябват хора, които работят по закон, а по телефон.
Единствено Костов опита със специален закон да създаде професионална администрация, който обаче беше един от първите променени закони от царското правителство, за да вградят Лучано и неговите покровители в държавата. А той пък веднага назначи най-известната майка в държавата за шеф на тотото – откъдето парите му отидоха в КТБ, а оттам започна корпулентният възход.
Това е и една от трагедиите ни – че не успяхме като в Европа да изградим независима от политиците професионална администрация, чрез която да функционират ефективно институциите.
Нещо повече – когато администрацията се засели с калинки, метлата е задължителна. Но пък като дойдат калинките на власт – следва нова метла.
Така живеем отново този абсурд с краткия по дефиниция кабинет на Главчев, който се е заел за две седмици да смени цялата администрация.
Обратно, там където сме транспонирали независимост по европейски институционален тертип – съдебна система, служби и регулатори – то са назначени хора на задкулисието, чрез които то винаги управлява независимо от народния вот.
И така, цялата ни формална институционална архитектура е внос от Европа, но се консумира неформално по евразийски – в полза на частни интереси.
Така че пътят към добро управление и професионална администрация е както се казваше в казармата – тежък, но затова пък дълъг.“
