„Вчера едва ли не сензационно – включително демократични медии – цитират думите на Радев, че въпросът не е дали, а кога Украйна ще стане член на НАТО. Но никоя няма да го свърже с посещението същия ден на Орбан в Киев. Каква само активност на приятелите на Кремъл „в полза на Украйна“!“
Така започва последната Facebook публикация на анализатора Евгений Кънев, която продължава по следния начин:
„Да видим обаче след тези изблици на „приятелство“ каква е крайната цел – а тя безспорно е промоцията на руската представа за край на войната. В нея Украйна трябва да се убеди, че няма живата сила и оръжията на Русия, че е по-добре да си пази хората, че…. – и да седне на масата за преговори, за да приеме условията на Путин.
Забележете – никога няма да чуете Орбан или Радев да отправят апели към Путин, камо ли да го призовават да се оттегли в признатите граници на Русия.
Но апелите им към Запада не стихват! На Зеленски се гледа като на някакво недоразумение, което не може да прецени какво е добро за народа му – камо ли да вземат предвид какво иска самият украински народ! Но най-вече – никога не биха поели гаранция, че това няма да е само временно примирие за Путин, а не край на войната – защото историята на диктатурите не познава край на агресията до самия край на.. диктатурите.
Как да разпознаваме говорителите на Кремъл?
Първата и най-голямата, това е групата на вежливо казано “недоучилите”, на които:
- или историята не е била любим предмет и в главите им е останало само “Россия таз земя велика”;
- или не са имали любознанието да се осведомят какво точно са учили при комунизма след 10.11;
- или червеният им родови корен изисква да се задоволят с комунистическата версия за Матушката.
Те са най-много и играят ролята на “полезни идиоти” в полза на Кремъл. При тях призмата на публичното им говорене е “Русия-славяни-кръв- братя- двойни освободители”.
Втората група е на училите и добре разбиращи историческата истина, но в почит на корена, геополитическата ориентация или хиляда причини да мразят Запада и най-вече САЩ, включват веднага на предавка: “а какво да кажем за САЩ, НАТО, ЕС, Запада”. Това е т.н. “Whataboutism” – т.е байганьовското “всички са маскари”.
Третата група е платената и най-опасната. При тях публичното говорене е най-замаскирано. Те рядко хвалят, дори меко критикуват Кремъл и Путин като увод към реалната последваща остра критика към НАТО, САЩ и ЕС. Това са т.н. Релативисти. Всичко, което прави Кремъл е лошо, но е разбираемо и донякъде оправдано, защото е предизвикано от Запада – както агресията в Украйна. А България трябва да си гледа своите интереси и да не прокарва чужди ( разбирай – на НАТО и ЕС).
Типичното на платения говор е, че се стреми да балансира, да заблуждава, да обърква чрез сложен микс от истини, полуистини и лъжи – така че хората да не могат да различават агресор и жертва, добро и зло, истина и лъжа. Защото “нещата са сложни и няма само една истина”. Играта е да изглеждат обективни, като на фона на снизходителен коментар за Кремъл веднага превключват към САЩ – това е квинтесенцията и болното място на всички русофили – Русия винаги се сравнява със САЩ.
Историята на платеното участие в политиката е дълга. Още руският цар Александър III е заръчвал на своите емисари – “в България винаги пробвайте първо с пари!”.
Така е и до днес – едни хора искат да имат и зачеркват своето аз. Други искат да бъдат – и отстояват принципите си докрай.
Понякога наистина докрай – както Стамболов, убит на днешния ден заради тях.“
Радев от Гърция: НАТО не трябва да позволява да бъде въвлечен във войната между Русия и Украйна
