Финансистът и анализатор Евгений Кънев написа коментар в социалната мрежа Facebook, в който анализира ситуацията със службите в Австрия и България и влиянието на Русия върху двете държави. Публикуваме го без редакторска намеса:
„Преди седмица приятел ми прати статия за най-мащабния пробив в системата за сигурност на Австрия – вероятно, откакто съществува републиката. Под палката на австрийския гражданин Ян Марсалек, вербуван да работи за ГРУ, тяхната служба за сигурност е почти изцяло превзета още през 2018 г. чрез кадри на участващите тогава националисти в правителството на младия канцлер Себастиян Курц.
Чрез назначенията на близката до Кремъл партия на практика изтича почти целия архив на службата от времето на Студената война – нещо подобно на операция “Червей” у нас през 2013 г. Освен много руски дисиденти и дефектори, под заплаха е и живеещият тогава във Виена Христо Грозев. Обърнете внимание – Марсалек активизира своята българска шпионска клетка във Великобритания, която извършва кражбата на компютри и дискове от квартирата на Грозев, а той напуска Виена.
За мащаба на пробива се разбира случайно – когато шефът на националистите е записан в чужбина от журналисти, които го срещат с уж представител на Путин и на срещата той иска пари срещу политически услуги. Проблемът към днешна дата е, че въпреки тогавашния скандал, довел до оставка на правителството, именно назначеният тогава от националистите вътрешен министър е днешен техен лидер, а партията му води в класациите преди изборите наесен. Разплитането на цялата шпионска мрежа става възможно, само защото другите австрийски политици са под натиска на гражданското общество. А в България е обратно – гражданското общество е под натиска на службите, които дори го манипулират за действия против себе си с подхвърлени записи.
Събитията в Австрия, както и нейните твърди действия срещу членството на България и Румъния в Шенген могат да бъдат по-добре разбрани само в контекста на случващото се в целия регион – където навсякъде нишката е руския газов поток и позицията на тези страни срещу Украйна. Освен Австрия, имаме Унгария като основен воденичен камък на ЕС – наложила вето на 40% от всички решения от началото на войната, а започнала да работи и срещу НАТО. До тях е техният съсед Словакия, която след изборите миналата година предприе проруски курс, но лавиращата позиция на Фицо вероятно му донесе куршумите – с почерк от инвеститора Кремъл. Под тях са проруските Сърбия на Вучич и Северна Македония на Мицковски.
И така, в Югоизточна Европа имаме само Румъния като твърдо проукраинска.
А България е вечно разкрачена. Имаме Радев, който дори не се свени да играе рупор на Кремъл, поучавайки всички други на военно дело, без самият да има грам практически опит. С интелектуален дефицит да осъзнае, че проблемът за нашата сигурност не е военен, а геополитически, който България трябва да реши – за да не стане военен.
Но имаме и отровните гъби на стария съветски естаблишмънт, които ще играят “евроатлантици”, докато имат бизнес със Запада и надежда да се вградят в него чрез сделка “услуги срещу сигурност”. Оставяйки обаче все така на разположение за енергийните потоци на Путин; блокирайки реалните реформи в служби, правосъдие и отбрана; насърчавайки руската хибридна война чрез подставени медии у нас, които да представят всички политици като алчни маскари. Но най-вече – контролиращи изборния процес в тяхна полза чрез мащабна мрежа от зависимости и манипулация на стотици хиляди избиратели накъде водят България.
Дори ЦИК им се притече на помощ вчера. Зер, прекалено очеваден е изборът на билбордовете – кого искате за премиер – Денков или ББ-ДП? И ЦИК се смили над избирателите им.
Над нас обаче няма кой да се смили – ако сами не се вземем в ръце.“
Журналист на „BBC“: Украйна е изправена пред най-тежката си криза от началото на войната
[…] […]