Икономистът Евгений Кънев засегна в свой коментар в социалната мрежа Facebook темата за евентуалната продажба на рафинерията в Бургас от страна на руската компания „Лукойл“. Той подчерта, че тяхното съобщение само е дало повод на Бойко Борисов и Делян Пеевски отново да се изкажат в опит да трупат евроатлантически точки.
Публикуваме анализа на Евгений Кънев без редакторска намеса:
„Съобщението на Лукойл, че продава рафинерията даде нов повод на Б2 – Д2 да напълнят екрана и да пуснат нова пара в свирката. И да загубят ново парламентарно време в комични опити да трупат евроатлантически точки.
Ясно е, че дали спирането на вноса на руски петрол е през януари или март – едва ли е от значение, освен пропуснатите ползи за нашия бюджет. По-важно е как държавата ще реагира на подготвяната сделка.
Не очаквам Лукойл да търси за купувач солидна западна компания – неин конкурент. Стратегическата цел ще бъде да се намери купувач, който да продължи да купува руския петрол, преоблечен в микс с друг петрол. Така ярко изпъква азерският СОКАР, който вече е отработил същата процедура за своята рафинерия в Турция – Лукойл им е предоставил 1.5 млрд долара търговски кредит, с който те първоначално зареждаха турската си рафинерия с руски петрол, а като въведоха санкциите – петролът започна да се миксира с азерски преди да акостира в Турция.
Втори вариант е италианският за рафинерията на Лукойл в Сицилия – там спешно бе намерен кипърски фонд с договор с голям международен търговец. След теча на документи от последното журналистическо изследване, от което стана ясно, че през Кипър са изпрани над 300 млрд долара руски капитали – вероятността фондът – купувач да няма нищо общо с Русия е пренебрежимо малка.
Та нищо чудно за купувач да се появи някой фонд – може и американски за по-голяма достоверност. Знае се за поне трима български олигарси с апетити по тази схема. При това положение монополът ще остане, само привидно ще се смени собствеността.
Но както пиша по-горе – най-важна е реакцията на правителството. То не може да бъде безучастно и още сега трябва да излезе със своя позиция:
(1) Мек вариант
Рафинерията е стратегически актив и не може да бъде продадена без одобрение на купувача от държавата.
Купувачът следва да е от страна, която не е приятелска с Русия, да няма история на свързаност с Лукойл и да може да гарантира доставките на неруски петрол, включително през Босфора. А такива може да са най-вече американски и европейски стратегически инвеститори, от които не се очаква да прилагат корупционния руски модел.
(2) Твърд вариант
Национализация на рафинерията и след това нейната приватизация чрез открита процедура на компания от страна- членка на НАТО. Само така ми изглежда вероятно да бъде ликвидиран монополът.“
