За дела се носи отговорност, а затова са нужни хора, а не слуги. Това написа в свой коментар в социалната мрежа Facebook анализаторът и икономист Евгений Кънев. Публикуваме го без редакторска намеса:
„Едно от неразбираемите неща за българите е как е възможно цялата държава да работи по командата на привидно един човек – изключая президента в условията на блокиран парламент.
По-рано пък се чудихме как толкова много хора желаят да участват в една откровено криминална управляваща партия и да следват указания за извършване на престъпления.
По същия начин – за мнозина войната в Украйна бе немислима с погрешното допускане, че дори на върха да е един луд – то я народът ще скочи, я елитите ще направят преврат, за да не допуснат такова злощастие за всички.
Ключ към разбирането ни дава мисълта на Ницше, че лудостта е рядко черта на един човек, но за групи, партии и народи е правило. Това, което липсва в тази мисъл е, че лудостта идва под въздействието на една авторитарна фигура.
Тезата на Ницше е проверена в психологията от британския учен Стенли Милгръм през 60те години в научен експеримент. Доброволци в изследване играят ролята на учители, изпитващи “ученици”. На учителите е дадена по една палка за електрошокове, с която са били длъжни да наказват всеки път ученик за грешен отговор – в началото с по-слаб ток, след това с все по-силен. За колебаещите се учители за такива наказания в стаята е имало човек с бяла престилка, който настоявал да се прилагат наказанията с думите “аз нося отговорност за здравето на учениците”. Разбира се, това, което “учителите” не са знаели е, че “учениците” са актьори и на практика не е имало все по-силен ток.
Експериментът завършва с шокиращи резултати – 2/3 от учителите са били готови да наказват до смърт сгрешилите ученици, щом като не са носили отговорност!
Това напълно съвпада с разпитите на масовите убийци във Втората световна война, които се оправдавали, че просто изпълнявали заповеди!
Ключът е в носенето на отговорност.
Когато човек се разтовари от нея, той лесно става престъпник. А колкото по-малко задръжки има поради определен тип или липса на възпитание, култура, достойнство – толкова по-лесно приема за авторитет не закона, а даден човек.
Затова първата задача на авторитарите е да разкарат свободните хора около себе си и да се обградят с хора, които не искат да носят отговорност за делата си, а да изпълняват безпрекословно заповеди.
Така е и в нашия публичен сектор – огромната маса обслужващ персонал на един човек не иска и не може да носи отговорност за делата си и живее с максимата “аз да съм добре, а другите – да вървят по дяволите.” Сякаш са на друг кораб и в друго море.
Това обяснява и тишината от почти всички партии като стане дума за човека и корупцията. Думи и никакви дела – защото за дела се носи отговорност. А за това са нужни свободни хора, а не слуги.“
Мирчев: Атанас Атанасов е възможност за решаване на кризата в парламента
