Близка до ДПС фирма е правела месечни плащания към и.ф. главен прокурор Борислав Сарафов. Това написа в свой анализ в социалната мрежа Facebook икономистът Евгений Кънев. Според него това е само още свидетелство за завладяната държава. Така данъкоплатците веднъж плащат на Сарафов заплата, за да не се прави нищо срещу престъпността по същество, а вторият дарител плаща, за да се правят точно конкретни неща…Ето и още от анализа на Кънев:
„Разкритието на БОЕЦ за месечните плащания към и.д. главен прокурор от близка до ДПС фирма е само още един детайл от функционалния механизъм на завладяната държава. Веднъж данъкоплатците плащат заплата, за да не се прави нищо срещу престъпността по същество. А вторият дарител – посредством фирма от обръча – плаща да се правят точно конкретни неща за определен бенефициент или в полза на трето лице.
Така работи много по-ефективно активният държавен апарат – когато очаква бъдещи парични потоци. А тези, които трябва да не пречат – депутати, регулатори, служби – за тях си има компромати и дела на трупчета.
Всъщност – изводът е много по-голям от пандемична корупция. Налице е организационният принцип на групата (под формата на партии, институти и кръгове), овладяла държавата – нещо в шепата или шепата в белезници. На този принцип са създадени и новите политически проекти.
Но ако една партия или коалиция се бори срещу корупцията и не може да я ползва за организационен принцип – тогава на какво разчита ?
Почти винаги през Прехода в демократичните партии се е разчитало основно на гол идеализъм за каузата на демокрацията. Това вървеше до появата на ГЕРБ, но след това нейните “възможности” станаха прекалено атрактивни първо за голяма част от СДС, след това за водещи лица от ДСБ, на РБ, на Движението на Кунева и т.н. А днес – на ДПС -НН: тази сутрин прочетох новината за активистка на ДСБ от Бургас, която оглавила партията на ДП в Созопол. Това са реалностите. Както биха казали: “и ние семейства храним”.
Тази житейска логика стана толкова завладяваща, че поставя огромна дилема как демократичните партии да създадат своя лоялна банка кадри, която да получава достатъчно легални доходи без да влиза в схеми. А както казва вещ демократичен деятел – без банка от поне 1,000 души няма как да се правят промени в държавата.
Сега разбирате защо ГЕРБ и ППДБ са като маслото и водата – въпреки табелките. И защо новите политически проекти заемат такова място в парламента – че ППДБ – принудена да прави кордони – зависи винаги от ББ. Така е и в момента с избора на председател – логика, която ПП се опита неуспешно да разбие.
Ето няколко възможни стъпки за създаване на собствени кадри:
(1) Заделяне на фонд от субсидията за заплати на организационния апарат и структури, без които няма трайно политическо присъствие
(2) Кампания за дарения за постигане на конкретен политически резултат
(3) Закон за нормализиране на заплатите в публичния сектор – безумно е някой шеф на регулатор или държавна фирма да получава 10 пъти колкото министър-председателя – това е покана за корупция.
(4) Издигане на челни места в листите на хора, които вече са се доказали в бизнеса или професията и не са зависими от доходи.
(5) Ясна политическа кауза и нейното популяризиране – което да увеличи рязко доверието, броя на доброволците и вероятността от успех.
Кадрите не решават всичко, но без тях е невъзможен успехът.“
