Пандемията от коронавирус е влошила положението на жените. Това показва проучване на Евробарометър, проведено по повод Международния ден на жената – 8 март. Изследването е било възложено от Европейския парламент и е проведено на територията на Евросъюза.
Резултатите от проучването показват сериозно влияние на пандемията както на лично, така и на професионално равнище, включително голямо нарастване на насилието срещу жени.
Три от всеки четири жени (77%) в ЕС са на мнение, че пандемията от COVID-19 е довела до увеличаване на физическото и емоционалното насилие срещу тях. Във всички държави с изключение на две (Финландия и Унгария) този резултат е над 50%, като резултатите достигат 74% в България, 93% в Гърция и 90% в Португалия.
Жените ясно определят няколко ключови мерки за справяне с проблема с насилието: улесняване на подаването на сигнали за насилие срещу жени, включително на полицията (58% в ЕС, 62% в България), увеличаване на възможностите за жените да търсят помощ, например чрез горещи телефонни линии (40% в ЕС, 56% в България), повишаване на осведомеността и обучението на полицията и съдебната система по този въпрос (40% в ЕС, 32% в България), увеличаване на финансовата независимост на жените (38% в ЕС и в България).
38% от всички интервюирани са заявили, че пандемията е имала отрицателно въздействие върху техните лични доходи. Резултатите варират от 60% в Гърция до 19% в Дания, като в България 57% от жените споделят това мнение. Пандемията от COVID-19 също така е повлияла неблагоприятно върху равновесието между професионалния и личния живот според 44% от интервюираните жени. Такъв е случаят с 50% от интервюираните в България и повече от половината жени в Кипър (68%), Гърция (59%), Малта (58%), Люксембург (56%), Италия (52%), Португалия (52%) и Унгария (51%).
Не на последно място, поради пандемията 21% от жените обмислят или са решили да намалят трайно времето, което отделят за извършване на платена трудова дейност. В България 22% от жените са на това мнение.
От началото на пандемията 44% от жените в ЕС е по-вероятно да се чувстват притеснени от липсата на контакт с приятели и семейство (56% в България), 37% да бъдат разтревожени и обезпокоени (41% в България) и като цяло 33% са загрижени за бъдещето си (55% от жените в България).
Много от жените споделят мнението, че мерките, предприети за спиране на разпространението на пандемията, са оказали значително въздействие върху собственото им психично здраве. За 28% от жените в ЕС, мерките свързани със затварянето на работните места и офисите са имали сериозно въздействие върху психичното здраве, като жените в България се чувстват най-засегнати (44%).
Специфични обществени категории са засегнати в по-голяма степен от други в зависимост от вида на мярката: около половината от онези с деца на възраст под 15 години заявяват, че затварянето на училищата и детските заведения са се отразили сериозно на психичното им здраве.
Жените в ЕС смятат, че Европейският парламент следва да даде приоритет на: борбата с трафика и сексуалната експлоатация на жени и деца (47% в ЕС, 51% в България), психическото и физическото насилие срещу жени (47% в ЕС, 55% в България), разликата в заплащането между жените и мъжете и нейното въздействие върху професионалното развитие (41%, 37% в България), по-големите трудности за жените при съвместяването на личния и професионалния им живот (баланс между професионалния и личния живот) (31% в ЕС, 32% в България), защитата на жените и момичетата, принадлежащи към уязвими групи (30% в ЕС, 37% в България).
По повод резултатите от проучването председателят на Европейския парламент Роберта Мецола заяви:
„Жените са най-тежко засегнати от пандемията от COVID-19. Те са пострадали психически и финансово. Това трябва да спре. Европейският парламент действа, за да промени това.“
Роберт Бедрон, председателят на комисията по правата на жените и равенството между половете в ЕП обяви:
“Резултатите от проучването на Евробарометър потвърждават това, което вече знаем: пандемията от COVIDе засегнала непропорционално жените и момичетата по множество начини – от засиленото насилие, основано на пола, до нарасналите задължения по обгрижване на близки, от икономическото въздействие върху непропорционално феминизираните сектори, до несигурността на трудовите договори. Но кризите могат да бъдат и източник на възможности: шанс за по-добро възстановяване. Ето защо ние ще работим за това възстановяването да постави жените в центъра на решенията“.
