
Фридрих Мерц, вероятният следващ канцлер на Германия, заяви пред „Politico“, че е „много притеснен“, че Европейският съюз /ЕС/ се е запътил към нова финансова криза, тъй като правителствата са поели твърде много дългове. Ето какво заяви консервативният кандидат за лидер на партията в предаването Berlin Playbook Podcast:
„Не можем да бъдем толкова небрежни с публичните си финанси, колкото може би някои от другите – а дори и с другите, започвам да се притеснявам много.“
Той не назова имената на другите държави, за които говори, но шест от тях в ЕС – Франция, Италия, Гърция, Белгия, Испания и Португалия – имат дълг, който е по-голям от размера на годишното им икономическо производство.
„Следващата финансова криза определено предстои“, заяви той и добави:
„Тя ще бъде криза на държавния дълг. Не знаем кога ще настъпи. Не знаем откъде ще дойде, но ще дойде.“
Пет дни преди парламентарните избори в Германия коментарите на Мерц идват на фона на дебата за реформиране на така наречената дългова спирачка в Германия – строгото правило за разходите, което ограничава структурните нетни заеми на федералното правителство до 0,35 % от брутния вътрешен продукт. Дискусията стана още по-наложителна поради исканията на САЩ ЕС да плаща повече за собствената си отбрана.
Това е огромно предизвикателство за Германия, чиито политици все още обмислят как страната ще изпълни ангажимента си към НАТО да инвестира еквивалента на 2% от БВП за отбрана след 2027 г. Берлин създаде специален фонд на стойност 100 млрд. евро за модернизиране на германската армия след руското нападение над Украйна през 2022 г., което ще му помогне да изпълни целта, но по-голямата част от тези пари вече са разпределени. Страната ще трябва да изразходва допълнително 30 млрд. евро годишно.
Необходимост от растеж
В интервюто Мерц не изключи реформа на дълговата спирачка, но заяви, че първо ще трябва да се предприемат структурни реформи – включително в областта на разходите за бежанци и обезщетенията за безработица.
„Редът на въпросите трябва да е ясен – първият въпрос, който трябва да зададем сега, е каква свобода на действие имаме по отношение на разходите?“, попита той и продължи:
„Ключовият отговор за всичко е икономическият растеж. И аз подчинявам всичко първо на него. А след това можем да говорим по много други теми.“
Двата най-вероятни варианта за младши коалиционен партньор на Мерц – Социалдемократическата партия (СДП) на канцлера Олаф Шолц и Зелените – обаче отдавна твърдят, че предизвикателствата пред Германия не могат да бъдат преодолени без промяна на конституционното ограничение за вземането на заеми. Поради това този въпрос вероятно ще играе важна роля в коалиционните преговори. Той подчерта:
„Партията вече се е подготвила за няколко сценария.“
Независимо от състава на следващото правителство, Мерц изключи възможността за втори мандат на министъра на икономиката Роберт Хабек, който е водещият кандидат на Зелените и работи за обвързване на икономиката с политиката за климата.
„Не само икономическата политика на Роберт Хабек няма да бъде продължена, но и структурата на това министерство с икономика и климат под един покрив ще бъде прекратена“, заяви Мерц и уточни:
„Тази конструкция е погрешна от самото начало.“
Обещанието на Мерц да постави икономиката пред климата е сериозно предизвикателство за потенциална коалиция между ХДС и Зелените, както и за Маркус Зьодер – харизматичния и откровен лидер на баварските консерватори, който отдавна изключва подобен съюз.
Съществуват и големи различия в позициите им по отношение на миграцията, като Мерц обеща да затвори границите на Германия още в първия ден на мандата си, а Зелените смятат подобни планове за незаконни, което прави по-вероятна коалиция с лявоцентристката СДПГ – чиито лидери наскоро заеха по-твърда позиция за справяне с нелегалната миграция. Мерц подчерта:
„Броят на хората, които идват при нас, трябва да бъде намален, и то бързо.“
Той добави:
„Много други държави показаха, че това може да се направи. Защо това да не се случи и в Германия?“
Мерц заяви пред „Politico“, че ще задържи кандидатите за убежище, които са класифицирани като потенциално опасни от властите на страната, ще възобнови депортациите в страни, с които Германия не си сътрудничи досега, защото са управлявани от екстремисти като талибаните в Афганистан, и ще се срещне с други правителства, за да сключи споразумения за миграцията, по примера на италианския министър-председател Джорджия Мелони.
За още новини вижте ТУК
Присъединете се към нашия Телеграм