Докато лидерите на големите западни демокрации и техните съюзници се срещат на две последователни срещи на върха тази седмица в Европа, фокусът им е ясен: поддържането на натиск върху Русия, докато бруталното ѝ нападение срещу Украйна навлиза в петия си месец, пише „CNN“.
Но друга страна също беше привлечена в светлината на прожекторите на тези срещи – Китай. И Пекин не е доволен от това. За първи път се очаква китайското „предизвикателство“ да бъде включено в „Стратегическата концепция“ на НАТО, която ще бъде публикувана на срещата на върха на блока в Мадрид тази седмица. Документът, последно актуализиран през 2010 г., излага предизвикателствата пред сигурността, пред които е изправен Алиансът, като очертава курс на действие.
А във вторник, групата на седемте големи демократични икономики (Г-7) включи твърд език към Китай в собственото си комюнике, дни след стартирането на план за инвестиции в инфраструктура за противодействие на китайската инициатива „Един пояс, един път“.
Европейските лидери стават все по-предпазливи към Китай през последните години и тези възгледи се затвърдиха през последните месеци, след като Пекин многократно отказва да осъди руската инвазия в Украйна и засилва връзките си с Кремъл.
Все още съществуват различия между страните по отношение на позицията им към Китай, твърдят наблюдатели. Някои членове на НАТО искат да гарантират, че фокусът остава точно върху Русия, докато Съединените щати – най-мощният член на блока – определят Китай като „най-сериозното дългосрочно предизвикателство пред международния ред“.
Но събитията тази седмица, които показват, че Китай заема по-високо място в дневния ред на тези органи от всякога, сигнализират за нарастващо съгласуване между САЩ и техните партньори. Те също така бележат значителен неуспех за Пекин, който се опита да забие клин между американската и европейската позиция по отношение на Китай, твърдят наблюдатели. Андрю Смол, старши трансатлантически сътрудник в Азиатската програма в Германския фонд Маршал на Съединените щати, направи следния коментар:
„Комбинацията от видовете език, използван от Г-7 и (официалното включване на Китай) в стратегическите документи на НАТО наистина е удар за (Китай) и нещо, което те биха се надявали и искали да могат да предотвратят.“
„Това е изключително силен период по отношение на трансатлантическото сътрудничество и това означава за Китай начини, за които те са много загрижени“, подчерта той.
На дневен ред
Тази седмица опасенията на Китай бяха ясни поради причината, че външното министерство на страната отблъсна възможността да бъде наречено „системно предизвикателство“ в новата стратегическа визия на НАТО, която се очаква да бъде одобрена по време на срещата на върха на блока, която започна във вторник. Във вторник говорителят на министерството Джао Лиджиан заяви:
„Китай провежда независима външна политика на мир. Страната не се намесва във вътрешните работи на други страни или идеологията за износ, още по-малко се ангажира с юрисдикция с дълга ръка, икономическа принуда или едностранни санкции.“
И попита:
„Как може Китай да бъде наречен „системно предизвикателство“?
„Тържествено призоваваме НАТО незабавно да спре разпространението на фалшиви и провокативни изявления срещу Китай“, категоричен беше той, добавяйки, че НАТО трябва „да спре да се опитва да нарушава Азия и целия свят, след като разруши Европа“.
Но тази реторика – обвинявайки НАТО за „разрушаване“ на Европа – е част от това, което води до промяна в европейските перспективи, твърдят анализатори, тъй като Пекин отказа да осъди действията на Русия в Украйна, включително убийството на цивилни, като същевременно обвинява активно САЩ и НАТО за провокация към Москва.
Китай „много бързо и много ясно се подреди – поне на думи, не толкова на дела – с Русия“, докато трансатлантическите партньори се обединиха срещу Русия и в подкрепа на Украйна след инвазията, каза Пепийн Бергсен , научен сътрудник в Европейската програма в мозъчния тръст Chatham House в Лондон.
Контрастът между двете страни помогна да се задвижи наративът „демокрации срещу автокрации“ в Европа, коментира той, добавяйки, че вътрешната политика също играе роля. Бергсен изтъкна:
„В Източна и Централна Европа, където Русия се смята за заплаха номер едно за сигурността, отношенията (с Китай) вече бяха започнали да се разрушават, но фактът, че Китай толкова ясно се подреди с Русия, ускори промяната.“
Китай, от своя страна, изглежда е подценил степента, до която позицията му ще се отрази в отношенията на държавата с Европа, която вече се намираше на нестабилна почва след европейските опасения относно предполагаемите нарушения на човешките права в Синдзян, ерозията на свободите в Хонконг и Китай икономическо насочване на Литва към отношенията на балтийската нация с Тайван.
Това погрешно изчисление се прояви на кратка среща на върха между Китай и лидерите на Европейския съюз през април, където Китай се съсредоточи върху обсъждането на въпроси за задълбочаване на техните отношения и икономическо сътрудничество, докато служителите на ЕС се стремяха да накарат Китай да работи със страната за посредничество на мира в Украйна. Китай обяви неутралитет и че подкрепя мира, но не направи конкретни стъпки в тази посока.
Нарастващата загриженост за Китай от страна на Г-7 – съставена от Канада, Франция, Германия, Италия, Япония, Обединеното кралство и САЩ – бяха отразени в съвместното комюнике на блока, публикувано във вторник след среща на върха в германска Бавария.
Документът, който споменава Китай около десетина пъти – срещу 4 препратки в изявлението на лидерите на Г-7 година по-рано – засяга области на сътрудничество, но се фокусира върху призоваването на Китай да подобри състоянието на човешките права и да спазва международните правила.
И в знак на това как Русия е оформила възгледа на блока за Китай, групата призова Пекин да „притисне“ Москва да изпълни резолюциите на ООН и да спре военната си агресия. Изявлението последва това, което Вашингтон нарече „официалното стартиране“ в неделя на инициатива за инвестиции в инфраструктура на Г-7 на стойност 600 милиарда долара, обявена за първи път миналата година.
Инициативата, която според ЕС „ще демонстрира силата на финансирането за развитие, когато отразява демократичните ценности“, беше очевидна стъпка в посока да се противопостави на водещата китайска инициатива „Един пояс, един път“, която според критиците Пекин е използвал за изграждане на своето глобално влияние.
„Поставени предизвикателства“
Споменатото дотук обаче не означава, че възгледите в Европа и от двете страни на Атлантика са в съответствие с Китай. Това може да се прояви най-ясно в НАТО, където как точно блокът от 30 държави трябва да третира Китай е ключова област на дебат.
Очаква се новият стратегически документ на НАТО да покаже ясно, че съюзниците смятат Русия за „най-значителната и пряка заплаха за сигурността на НАТО“, като същевременно се обръща към Китай и „предизвикателствата, които Пекин поставя пред нашата сигурност, интереси и ценности“ за първи път. Това заяви генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг преди срещата на върха.
През последните години, когато изявленията на НАТО започнаха да споменават Китай, някои членове и наблюдатели изразиха опасения, че заемането на твърде твърда позиция рискува да превърне Китай във враг.
Други смятат, че Китай е извън ключовите интереси на сигурността в региона.
След срещата на НАТО през юни миналата година, на която лидерите характеризираха Китай като предизвикателство за сигурността, френският президент Еманюел Макрон омаловажи този ход с шега, че „Китай не е в Северния Атлантик“.
Някои от тези опасения все още съществуват, дори на фона на нововъзникващия наратив „авторитаристи срещу демокрации“, който се популяризира от САЩ, според Пиер Арош, научен сътрудник по европейска сигурност в Института за стратегически изследвания (IRSEM, Париж).
„Искате ли да затвърдите „чудовището-мечка-дракон“, за да покажете, че има ясна идеологическа „студена война“ между демокрациите и автокрациите, защото това е удобно от гледна точка на наратива? Или е (по-добра) стратегия да се каже, че двете страни (Китай и Русия) са много различни актьори… които дори в бъдеще може да се противопоставят един на друг?“
Това попита Хароче, обобщавайки дебата.
Но въпреки че може да има различия във възгледите между държавите-членки, е ясно, че НАТО мисли по-широко на тазгодишната среща на върха с историческото включване на лидери от Нова Зеландия, Австралия, Южна Корея и Япония.
Този ход беше посрещнат с гняв в Китай, където официални лица отдавна твърдят, че НАТО се стреми да разшири присъствието си в Индо-Тихоокеанския регион, който Пекин разглежда като свой собствен квартал.
„Не може да се позволи на отпадните води от Студената война да се влеят в Тихия океан – това трябва да бъде общият консенсус в Азиатско-Тихоокеанския регион“, се казва във вторник в редакционна статия от свързания с Комунистическата партия националистически таблоид „Global Times“.
Наблюдателите на случващото се обаче характеризират това не толкова като разширяване на НАТО в Индо-Тихоокеанския регион, а по-скоро като опит за укрепване на отношенията между, по думите на секретариата на НАТО, „едномислещи страни“.
Тези демокрации в Тихия океан, както и техните колеги в Европа, сега може да виждат заплахите, пред които са изправени, по-свързани, според Small’s German Marshall Fund. Ето и неговата позиция:
„От всичко това се появява много повече смисъл, обусловен от предизвикателството на Китай, от предизвикателството на Русия, че демократичните съюзници трябва да бъдат по-ефективно координирани.“
