Когато Лукас за първи път чува оглушителния взрив, това му се струва сякаш кола току-що се е врязала в къщата му, пише „Politico“. Когато той и съседите му се събират навън в средата на февруарската нощ, бързо става ясно, че пицарията от другата страна на улицата е била бомбардирана – още една глава от войната с наркотиците, която измъчва втория по големина град в Белгия.
Полицията пристига на място с тренирана прецизност, която е едновременно успокояваща и дълбоко обезпокоителна.
„Нима вече сме в момент, когато реакцията на нещо такова се е превърнало в рутинна работа за спешните служби?“, пита Лукас, който поиска да бъде идентифициран само с първото си име.
Дом на второто по големина товарно пристанище в Европа, Антверпен се превърна в основна входна точка за наркотици, особено кокаин, идващ от Латинска Америка, а войните за трева се разляха по улиците му. През 2022 г. в Антверпен е имало 81 стрелби и експлозии, свързани с наркотици, според данни, споделени от града с „Politico“, и още 25 през първите пет месеца на тази година, включително инцидент през януари, при който загина 11-годишно дете – племенница на предполагаем наркопрестъпник.
За кмета на Антверпен Барт Де Вевер нарастването на насилието е едновременно криза и възможност. Като ръководител на националистическия Нов фламандски алианс (N-VA), това му осигурява клуб преди националните избори следващата година, с който да нападне белгийското федерално правителство, което той обвинява, че отхвърля проблема като местен казус или още по-лошо, замазване на отговора в известната „лепкава“ бюрокрация на страната.
В интервю в кабинета си с изглед към величествения централен площад на Антверпен, кметът описа заплахата от контрабандата на наркотици като „много по-голяма“ от терористичната криза от 2016 г. Насилието в неговия град, признава той, е само върхът на айсберга, тъй като престъпниците реинвестират своите незаконни пари в легалната икономика, разпространявайки влиянието си в страни от целия континент. Градоначалникът е твърди:
„Европа има проблем и трябва да се събуди.“
Рекордни числа
Де Вевер приписва значението на Антверпен за търговията с наркотици на местоположението на града, който е свързан със Северно море, само на 40 минути път с кола от Брюксел и близо до някои от най-големите германски индустриални центрове. Той обясни:
„Ние сме най-важният пристанищен град за цялата търговия, идваща от Латинска Америка. Ние сме първото пристанище. Но за онези, които се занимават с контрабанда, това е невероятно полезно.“
Миналата година белгийските власти заловиха рекордните 110 тона кокаин в пристанището, близо 14 пъти повече от конфискуваното през 2014 г. и повече от двойно повече от количеството, задържано в близкото холандско пристанище Ротердам (50 тона). Градът също оглави европейската класация за консумация на кокаин – като се превърна в „готината дрога за младите жители на града“, иронизира Де Вевер.
Кокаинът се доставя в страни като Еквадор или Колумбия, уточни министърът на вътрешните работи на Белгия Аналис Верлинден в интервю за „Politico“, в райони, изоставени от правителството, където някои хора нямат нищо друго освен отглеждане на кокаин. След това пратките пресичат Атлантика, скрити на борда на контейнерни кораби.
До 2021 г. контролът на пристанището беше слаб: само един контейнер на 42 беше сканиран от митнически служители. което кара властите да заявят амбиция да проверят поне контейнерите, които са „високорискови“. Битката срещу трафика на наркотици в самите пристанища се поддържа от специална корабна полиция, която според Де Вевер страда от остър недостиг на персонал.
Парите от наркотици проникват в местната икономика, „отравяйки“ части от сектора на търговията на дребно в града, смята Де Вевер. Лукас, който живее от другата страна на улицата срещу бомбардираната пицария, отбелязва, че баровете, ресторантите и магазините понякога са били нареждани от градския съвет да затварят за една нощ. Той разказа:
„Това са места, където всичко изглежда наред отвън. Но никой никога не посещава тези места. Това е, когато знаеш: случва се нещо повече от лош бизнес.“
В интервю за „Politico“ от юли Катрин Де Боле, шеф на правоприлагащата агенция на Европейския съюз Европол, предупреди, че наркобандите се стремят да корумпират местните власти, съдилищата и полицията. Тя изтъкна:
„Те проникват в нашите общества. Те искат да решават големи въпроси в нашето общество.“
Надвиснал над Антверпен е примерът на Нидерландия, сцена на високопоставени убийства с наркотици, включително убийството на холандския криминален репортер Питър Р. Де Врис и адвоката Дерк Виерсум. Такъв сценарий е „близкото бъдеще“ на града, смята Де Вевер и е притеснен:
„В един момент ще има невинни жертви.“
Водно легло
Кампанията на Де Вевер по въпроса го избута в национален и международен дневен ред. Вниманието на белгийското правителство беше фокусирано от смъртта на 11-годишно момиче. Заплахите от наркобанди също принудиха министъра на правосъдието Винсент ван Куикенборн и семейството му на два пъти да потърсят убежище в защитено жилище през септември и декември миналата година.
През февруари федералното правителство подсили корабната полиция, като прехвърли 70 агенти по сигурността, които охраняваха близко ядрено съоръжение. Той също така подписа повече оборудване за сканиране за митническите агенти и назначи национален комисар по наркотиците Ине Ван Вимерш, чиято първа задача ще бъде да се справи с мащаба на проблема. Верлинден коментира:
„Картографирането на престъпните активи и предвиждането, че определени хора могат да бъдат замесени, това е нещо, с което бихме могли да се справим чрез изготвяне на политики.“
Назначаването на Ван Вимерш също постави ново лице в усилията за овладяване на наркобандите и тя се опита да привлече вниманието на по-широка аудитория, твърдейки в едно от първите си интервюта на новата работа, че „който пуши джойнт, финансира престъпна организация“.
Белгия също се обедини с Нидерландия в трансгранична борба срещу насилието с наркотици. „По-голямата част“ от заподозрените за насилие, свързано с наркотици, които могат да бъдат спрени в Антверпен, са от холандски произход, потвърди Де Вевер. От началото на 2022 г. местната полиция е извършила повече от 1600 ареста за разпространение на наркотици и около 85 за насилие, свързано с наркотици.
Правоприлагащите органи също са предпазливи по отношение на това, което наричат „ефект на водното легло“ – когато репресиите срещу един пристанищен град просто изместват проблема в друг. През юни представители на шест държави от ЕС с големи пристанища – Белгия, Холандия, Франция, Италия, Германия и Испания – се срещнаха в Антверпен, за да координират борбата си срещу организираната престъпност.
Белгия планира да превърне темата в приоритет, когато поеме председателството на Съвета на Европейския съюз през първата половина на следващата година. И Европейската комисия също се стреми да допринесе по този казус. В интервю в кулоарите на срещата на върха в Антверпен комисарят по вътрешните работи Илва Йохансон заяви:
„Трябва да свържем точките и да се уверим, че ако мерките се предприемат в едно пристанище, престъпните групи няма незабавно да се преместят в друго пристанище.“
Белгия също така се надява блокът да улесни екстрадирането на наркобосове, които ръководят някои от организациите от страни като Емирствата и Мароко, където престъпниците понякога биват арестувани само за да бъдат пуснати под гаранция.
„Ако не пробием тази система“, каза Верлинден, „тогава те могат да продължат да призовават от Дубай към хората на земята тук: Хвърлете още една бомба там и още една граната там“.
