Ако не инвестираме сега, Европа рискува да се озове в необратима ситуация. Европа вече изостава при последната вълна иновации, но има шанс. САЩ и Китай са основните й конкуренти и липсата на инвестиции в образованието е вредна и това е лошо и за научно -изследователските компании. 317 млрд. евро е инвестирала Европа в научните изследвания, което е над нивото от 2%, но ако може да стигне до 4%, ще има и по-добър шанс за регионите. Това заяви българският кандидат за еврокомисар ресор „Иновации и младеж“ Мария Габриел по време на изслушването си пред Европейския парламент.
Габриел започна обръщението си на български език:
„Радвам се, че много от инициативите му в предишния ресор с този може да получат ново измерение. И вярвам, че в следващите часове в диалог ще набележим нови идеи, средства и инструменти за нашите научни изследователи, за иноваторите, за университетите, за учителите, за спортистите, за младите хора, за творците“.
„Ще поискам силно увеличение на средствата по програмата „Хоризонт – Европа“, защото това не е разход, а инвестиция“, заяви още Мария Габриел.
Габриел подчерта, че основните предизвикателства са Европа да запази световна водеща роля в науката (20% от научните изследвания с високо качество по света са европейски). Имаме отличен пример със Съвместния изследователски център, но има парадокс – за да е Европа водеща в знанията рамковата програма за научни изследвания трябва да е също толкова отворена, коментира тя.
Друго предизвикателство за нея е да се запази предложения бюджет от ЕК за бъдещия финансов период.
Габриел изтъкна, че трябва да се изгради форум за културното наследство, който ще заседава за пръв път на 15 октомври. Дигитализирането на културното наследство също е много важно, допълни тя, като посочи, че по-малко от 10% от това наследство е цифровизирано.
Попитана за мерките, за да може „Хоризонт Европа“ да постигне целите за климата, Габриел отговори, че има цел 35% от бюджета да е за климата и при „Хоризонт 2020“ е 30%, тоест не е постигната. При „Хоризонт Европа“ трябва да има подобрения – да се обърне внимание на всички, които участват в оценката, да предоставят по-качествени данни за мониторинг при подготвянето на проектите. Важно е, когато нещо не действа, да се намесим максимално бързо, каза тя. Ако искаме да извършим климатичния преход, това няма да стане без иновации, ще подкрепя всички проекти в решения, които все още липсват, които да са и финансово подплатени, допълни Габриел.
Българката обяви, че ще се бори за нов живот на европейското научно-изследователско пространство. Европейският научно-изследователски съвет е пример за мярка срещу „изтичането на мозъци“. Трябва да атакуваме и проблема, че в някои части на Европа има изоставане, каза тя.
