Последните икономически данни сочат, че намаляването на лихвените проценти е съвсем близо, предаде „Politico“. На теория това е чудесна новина за европейските държави, които се борят с огромни дългове, но на практика това няма да им донесе съществена промяна, поне не в близко бъдеще.
Статистическата служба на Европейския съюз /ЕС/ съобщи по-рано днес, че стойността на годишната инфлация в Еврозоната се е понижила до 2,2% през август. В Германия годишната инфлация се е понижила до 2% за първи път от три години и половина насам, докато във Франция инфлацията остана малко по-висока – 2,2%.
Спадащите цени дават възможност на Европейската централна банка (ЕЦБ) да намали лихвените проценти, което ще направи заемите по-евтини както за банките, така и за правителствата. Базираната във Франкфурт ЕЦБ повиши основния си лихвен процент по депозитите до рекордните 4%, за да се справи с рязкото нарастване на инфлацията след пандемията от COVID-19. Вчера управителят на централната банка на Финландия Оли Рен заяви пред „Politico“, че последните икономически данни засилват аргументите за намаляване на лихвите, което ще бъде обсъдено подробно по време на следващата среща на ЕЦБ през септември.
По-ниските лихвени проценти означават, че държавите, които заемат най-много като Франция, Италия и Гърция, ще плащат по-малко лихви по новите си дългове. Това е важно, тъй като те имат дълг, оценяван на размера на цялата им икономика, или повече, а освен това са изправени пред специални санкции от страна на Европейската комисия, за да овладеят „траекторията“ на дълга си.
Контрол на дълговете
Въздействието на понижаването на лихвените проценти обаче ще бъде ограничено. От една страна, голяма част от дълговете на държавите са с дълъг срок на погасяване, тъй като са отпуснати преди или по време на пандемията, когато все още е било евтино и изгодно да се вземат подобни заеми.
„Намаляването на лихвените проценти, както и повишаването им, се отразяват на новите пазарни политики, затова е необходимо време за рефинансиране на дълговете. По този начин счетоводният ефект върху публичните финанси от подобни ходове се забелязва бавно,“, обясни Радослав Радев, който е начело на отдел „Фиксиран доход“ в банката „UBS La Maison de Gestion“.
По данни на „Евростат“ краткосрочният дълг, т.е. дългът, който трябва да бъде изплатен в рамките на една година – възлиза на около 20% от общия за Италия, докато за Франция това число е било по-близо до 15% в края на 2023 г. Дълговете с по-дълъг срок на погасяване ще бъдат рефинансирани и ще бъдат преизчислявани с нови, по-високи лихвени проценти плавно, с настъпването на неговия падеж. Икономисти смятат, че намаляването на официалните лихвени проценти от страна на ЕЦБ може да спомогне за задържане на тези разходи за рефинансиране, но само дотолкова, доколкото Банката може да убеди финансовите пазари, че инфлацията е овладяна. Ако това не стане, инфлационните очаквания отново ще се повишат и цената на емитирането на нови облигации също ще трябва да се повиши, тъй като инвеститорите на облигации ще поискат по-висока премия, за да се застраховат.
Според Радослав Радев ситуацията остава нестабилна, а пазарът не вярва, че дефицитите или дълговете ще намалеят в краткосрочен план. Налице са и признаци, че дейността на цялостната европейска икономика се понижава. През март ЕЦБ преразгледа краткосрочните си прогнози за растежа, като обяви, че на този етап те са под очакваното. Това вероятно ще бъде направено отново след две седмици, когато тези прогнози ще бъдат актуализирани. Нагледен пример за това явление е Германия, като през второто тримесечие на годината нейната икономика се сви. По-бавният растеж означава по-малко държавни приходи, които могат да се използват за погасяване на дълга. Това означава също, че един от основните показатели, наблюдавани от Комисията – дългът като дял от БВП, се подобрява по-бавно, отколкото е необходимо. Както предстои да разберат редица държави, предположенията за бъдещия растеж ще изиграят важна роля в начина, по който те управляват своите т.нар. процедури за прекомерен дефицит. Накратко, засега няма универсално решение, което да помогне в краткосрочен план, дори и от ЕЦБ.
Министър Коритарова: Размразява се проектът за язовир „Черни Осъм“
