Тъй като ужасът Виена се разраства, времето и отвратителната методология са познати – безразборно смъртоносно насилие срещу беззащитните, на фона на ограничителния режим в Австрия и в навечерието на президентските избори в САЩ.
И все пак, шест години след жестоките атаки, извършени от Ислямска държава във Виена, терористичният акт от миналата седмица, при който бяха убити четирима души, се открояваше по-малко с бруталността си, но за сметка на това беше последван от излишно „вдигане на шум“ и видеоматериали в социалните медии. Кадри от видеонаблюдение показват невинен мъж, който е застрелян два пъти, като те са публикувани в пълния си оригинал, без да се вземат под внимание чувствата и емоциите, които семейството на жертвата изпитва в момента. Подобно видео на разстрелян полицай също стана „хит“ в социалните мрежи. След разпространяването му бяха публикувани и редица съобщения за множество нападатели и ситуация със заложници в японски ресторант, която никога не се е случвала в действителност. Подобни прояви са възмутителни, което принуди полицията да призове потребителите на Twitter да престанат да споделят снимки в този дух.
Трябва да признаем, че такава е обстановката в Европа през 2020 г. – терор, който вече е почти ежедневен, и тревожен имидж на ситуацията в градовете. Всичко това, което се случва е подло, обезпокоително и оскърбително за жертвите и техните роднини, но е част от съвременния живот, в един поляризиран свят, в който екстремизмът се подхранва онлайн или на живо. Свят, в който млади мъже, които са нестабилни емоционално, търсят признание в немислимото.
Предизвикателство за разузнавателните служби
Виенският нападател е бил лишен от свобода за кратко по обвинения за опит да се присъедини към членовете на Ислямска държава. Той е и един от радикалите, освободени от присъдите си в Европа, тъй като правните системи и системите за сигурност не успяха да синхронизират достатъчно адекватно действията си, което се случва често, когато се касае за екстремисти.
Фейзулай Куйтим беше осъден на 22 месеца затвор на 25 април 2019 г. по обвинения за опит да пътува до Сирия, за да се присъедини към Ислямска държава, заяви вътрешният министър Карл Нехамер пред държавната агенция „APA“. На 5 декември той е освободен предсрочно условно, разкриват официалните данни по случая. Този млад мъж, роден в Австрия, който е от северномакедонски произход, е бил едва на 14 години, когато терористичната организация е обявила халифата си. Тогава идеологията й е част от тийнейджърските му фантазии, а не нещо физическо, към което е могъл да се присъедини, предвид крехката му възраст. В крайна сметка той е арестуван заради проведена онлайн комуникация, при която стават ясни намеренията му, което потвърждава предизвикателството, свързано с мащаба и оценката, пред която са изправени разузнавателните служби в момента. Словашките служители по сигурността предупредиха австрийските си колеги, че нападателят се е опитал да закупи боеприпаси в съседна държава през юли. Комуникацията между двете страни не е била достатъчно надеждна, което означава, че Австрия явно не е действала навременно.
Трябва да се отбележи обаче, че понякога личните свободи, които се насърчават в Европа, допринасят подобни заплахи да се изпълняват. Атаката в Ница миналия месец е извършена в по-мащабна форма от 21-годишен мъж, който е пристигнал в града предишната вечер. Пътуването му е било предприето през септември в родния му Тунис – домът на повечето чуждестранни дейци на Ислямска държава. Той е успял да премине безпрепятствено през отворените европейски граници, посещавайки базиликата в Ница, където в рамките на 28 минути той е отнел живота на трима посетители на църквата, при нападение с нож. Свободата човек да се придвижва свободно, да си купува ножове и телефони, както и благоприятните закони за предоставяне на убежище на чужденци, е спомогнала престъпните му намерения да се осъществят.
Всевъзможни заплахи
И накрая не може да не споменем, обезглавяването на учителя Самуел Пати, на 47 години, в Париж, изглежда, което беше предизвикано от гняв заради това, че той е показал карикатури на пророка Мохамед в клас, които според нападателя са крайно обидни за религията. Това събитие породи политически дебати, при които все по-често ислямските нрави се определят като несъвместими с френските светски ценности. Случилото се дори провокира видни фигури в Малайзия и Турция да се впуснат в разгорещени дискусии по темата. В крайна сметка това беше извършено от 18-годишен руски бежанец от чеченски произход, който е бил на 12 години, когато Ислямска държава е обявила халифата си. Има данни, че организацията дори е плащала на по-малки ученици, за да популяризират престъпните й цели.
Напрежението, породено от антифренската реторика и подхранвано от турския президент Реджеп Тайип Ердоган и бившия премиер на Малайзия Махатхир Мохамад, допълнително подхранва болните фантазии на един неуравновесен младеж, но причините и последиците от действията му не се коренят само тук. Интернет, който предоставя една виртуална интерпретация на религията, скуката и психичното здраве на днешните младежи, е един ключов фактор за формирането на убежденията на един млад мъж, който преди няколко месеца е бил още дете. Нестихващата ярост и предразсъдъци относно интегрирането на мюсюлманско население във Франция са сред водещите мотиви за подобен тип престъпления. Все пак как можем да сме сигурни кой ядосан младеж, който има достъп до интернет връзка и притежава нож, е способен да извърши терористични актове?
Както е известно екстремистите не са сами в адаптирането си сред гражданите. В Европа положението е обезпокоително, тъй като терористичните атаки се превърнаха в част от ежедневието на населението. Атаките във Франция през 2015 г. срещу списанието „Charlie Hebdo“ и театър „Bataclan“, които бяха под формата на мащабни зверства, държаха в потрес ужасените граждани в продължение на седмици. Сега атаките не са толкова мащабни, умират по-малко хора наведнъж и се третират по идентичен начин от властите. Времето за реакция на полицията значително се подобри, като атаката често е овладяна за минути. Медиите отразяват ужаса от събитията относително бързо. Мотивите за престъпленията също вече се изясняват по-бързо, благодарение на което страхът от неизвестното не е толкова силен. Дискусиите, които провеждаме по темата, както и постепенното затягане на контрола върху радикалите, социалните медии, границите и свободата на словото, вероятно са най-добрите стъпки, които можем да предприемем в борбата с тероризма.
