Какво се е променило в Европа след едно десетилетие? През 2015 г., когато 1 милион бежанци, много от които идващи от Сирия, си проправиха път към Европа, тогавашният германски канцлер Ангела Меркел посрещна всички тях сърдечно, като обяви: „Ние можем да се справим!“, припомня „Politico“. Оттогава насам близо 4,5 милиона сирийци (почти 1/5 от населението на страната преди войната) са взели решение да се установят в Европа, бягайки от гражданската война в собствената си държава и от безкрайната хуманитарна криза там. В резултат на това близо 1,3 млн. сирийци получиха международна закрила в ЕС в периода между 2015 и 2023 г.
Междувременно сирийският диктатор Башар Асад използва химически оръжия срещу собствения си народ, като е обвинен в измъчване на цивилни граждани. През 2012 г. ЕС прекъсна дипломатическите си отношения със страната и наложи санкции на режима на Асад. Сега обаче, въпреки продължаващата война, Италия и Австрия, наред с още няколко държави от ЕС, искат да определят Сирия като „безопасна страна“ и да депортират голям брой сирийци там. Миналата седмица австрийският канцлер Карл Нехамер сподели, че 200 000 души са преминали границата от Ливан в Сирия в условията на продължаващата сухопътна инвазия и атаки от страна на Израел, изтъквайки като доказателство, че Сирия е безопасна.
„Сирия вече е документирана като безопасна в много области,“, заяви Нехамер пред 27останалите лидери на блока.
Други държави, начело с министър-председателката на Италия Джорджa Мелони, настояват за нормализиране на отношенията с Башар Асад, за да улеснят гореспоменатите депортации, тъй като международните организации твърдят, че страната продължава да е опасна за местните жители и хуманитарните служители. През 2023 г. сирийците са били най-голямата група, която е подала молби за международна закрила в ЕС. Над 180 000 сирийци са подали молби за първи път, което увеличение от 130 000 спрямо цифрата от предходната година. Около 120 000 сирийски жители са получили положително решение на първа инстанция, следвани от афганистанците (67 170) и венецуелците (42 340). В контекста на това, нациите от ЕС предоставиха статут на временна закрила – извънреден механизъм, активиран през март 2022 г., на повече от 1 милион души, бягащи от войната в Украйна.
Най-малко 90 процента от молбите на сирийци, обработени през първите шест месеца на 2024 г., са получили статут на бежанец или на лице, което подлежи на субсидиарна закрила, което означава, че властите са признали, че те ще бъдат изложени на значителен риск от сериозни вреди, ако се върнат в страната си. Агенцията на Европейския съюз за предоставяне на убежище (EUAA) определя една държава като сигурна, когато в нея „законът се прилага демократично и политическите обстоятелства като цяло и постоянно не водят до преследване, изтезания, нечовешко или унизително отношение или наказание, или заплаха поради безогледно насилие“. Това ще рече, че ако Австрия или Италия определят Сирия като „сигурна страна“, на нейните граждани по принцип не следва да се предоставя убежище, тъй като няма доказателства, че те са изправени пред риск от системно увреждане.
Ева Сингер, която е начело на Отдела за предоставяне на убежище в Датския съвет за бежанците, заяви, че стремежът да се определи Сирия като безопасна вероятно ще се сблъска с редица правни предизвикателства.
„Дори ако държавите от ЕС решат, че Сирия е безопасна страна, все пак ще трябва да се направи индивидуална оценка на риска за всяко лице, включително възможността за обжалване на решението пред независим орган,“, обясни тя.
