Руският президент Владимир Путин не крие, че планира да продължи да оказва натиск върху Украйна, докато решимостта на Запада не се пречупи. Повече от 500 дни след началото на агресивната си война той има основание да смята, че нещата се развиват по начина, по който се е надявал, дори и събитията да не се точно така, както си е представял, предаде „Politico”.
Правителствата на Полша, Естония, Словакия и други страни от Централна и Източна Европа са сред най-верните съюзници на Киев от първия ден на пълномащабната инвазия на Русия до днес. Освен че изпратиха огромно количество оръжия и други стоки от първа необходимост и приеха милиони украински бежанци на своята територия, те бяха най-изявените защитници на Украйна на Запад, настоявайки за твърда линия на поведение срещу Москва, въпреки колебанието и нежеланието на страни като Франция и Германия.
Към днешна обаче, когато лидерите на някои от тези съюзнически държави са изправени пред битка за преизбиране или други вътрешни предизвикателства, а правителствата се притесняват от въздействието на присъединяването на Украйна към Европейския съюз, тази подкрепа започва да се разколебава.
Най-яркият пример за това е Полша, чийто министър-председател Матеуш Моравецки обяви в сряда, че страната му ще спре доставките на нови оръжия за Украйна. Изявлението бързо предизвика зашеметяваща ескалация в спора между Киев и най-близкия му съсед от ЕС относно доставките на зърно, за които Варшава твърди, че подбиват производството на полските фермери преди парламентарните избори на 15 октомври. Моравецки е изправен пред сериозно предизвикателство в лицето на Доналд Туск, бивш министър-председател, който е бил и председател на Европейския съвет. Като част от предизборната си стратегия министър-председателят „ухажва“ поддръжниците на крайнодясната партия „Конфедерация“, която се противопоставя на помощта за Украйна.
„Вече не изпращаме оръжия на Украйна, защото сега въоръжаваме Полша с по-модерни оръжия“, заяви Моравецки в свое интервю за полския телевизионен канал „Polsat“.
Макар да на пръв поглед да изглежда, че напрежението в Полша се дължи на предизборната треска, има причини да смятаме, че то може да продължи и след края на кампанията. Както отбеляза западен дипломат, който помоли да не бъде назоваван, спорът за зърното между Варшава и Киев разкрива по-дълбоки опасения относно присъединяването на Украйна към ЕС.
„В продължение на 18 месеца Полша се караше на всяка държава членка, която изкажеше и най-малкото колебание по отношение на Украйна. Сега тя показва истинското си лице“, коментира още дипломатът.
Проблемът за Киев обаче е, че не само от страна на Полша подкрепата намалява. От началото на войната балтийските държави водят проукраинска кампания в Брюксел и Вашингтон, като може би никой не е бил толкова силен и влиятелен в това отношение, колкото либералният премиер на Естония Кая Калас. Калас, която е дъщеря на бившия министър-председател и европейски комисар Калас е спрягана за емблема на една нова и по-смела Източна Европа, която ще се възползва от кризата в Украйна, за да получи по-големи правомощия в Брюксел. Въпреки това, авторитетът на Калас пострада заради скандал със съпруга ѝ, за когото бе разкрито, че притежава дял в компания, която продължава да развива бизнес в Русия след инвазията в Украйна през февруари 2022 г., макар че съпругата му открито се застъпва за прекратяване на търговските отношения с Москва.
Подобна е и ситуацията по отношение на Словакия. Тази централноевропейска държава все още е сред най-големите европейски поддръжници на Украйна, но изборите на 30 септември могат да я превърнат в скептик само за една нощ. Роберт Фицо, бившият министър-председател на страната, който е популист, води предизборна кампания на проруска и антиамериканска основа, като се противопоставя на санкциите срещу руски лица и на по-нататъшните доставки на оръжие за Киев. Той е напът да спечели изборите, според проучването на „Politico”, известно като Poll of Polls. Евентуалната победа на Фицо би дала на унгарския министър-председател Виктор Орбан – един от най-големите европейски противници действията на Киев, съюзник на сцената на ЕС.
Със сигурност Украйна все още има много силни поддръжници в Европа. Литва, Латвия, Румъния, Швеция, Финландия и други продължават да са силно ангажирани в подкрепата си спрямо нея, а френският президент Еманюел Макрон неотдавна обяви, че застава твърдо зад Киев. Някои анализатори омаловажават значението на ролята на Полша и Словакия в момента, като изтъкват, че в арсеналите на страните не са останали много оръжия за доставка. Засега Киев изглежда спокоен.
По време на пресконференция, проведена след събитие в Брюксел миналия петък, заместник министър-председателят на Украйна по въпросите на европейската интеграция Олга Стефанишина демонстрира омаловажаване на статичните отношения между Киев и някои от някогашните му приятели: „Имаме твърд ангажимент и политическо потвърждение, че нито един от политическите процеси няма да повлияе на продължаващата подкрепа за Украйна.“
