Европейската централна банка (ЕЦБ) се подготвя да увеличи размера на средствата, предвидени за смекчаване на икономическите последици от ограничителните мерки за оставане по домовете, които доведоха до рекордна рецесия сред страните членки на Европейския Съюз, предаде “AP News”.
Централната банка, отговаряща за 19-те страни членки, които използват единната европейска валута, понижи в четвъртък основния лихвен процент, за да улесни достъпа на търговските банки до ликвидни средства. ЕЦБ също така въведе нови кредитни линии за европейските правителства, с които да се смекчат икономическите последици от най-тежката рецесия в Европейския Съюз от 1995 насам.
Обявените в четвъртък финансови мерки са в допълнение на вече гласуваните под формата на облигации 750 милиарда евро. Антикризисните мерки до момента подпомогнаха за задържането на ниската цена на заемния капитал в Зоната и особено в задлъжняла Италия, която бе и най-тежко ударената страна от пандемията.
Централната банка понижи още изискванията за структурата на банковия капитал, благодарение на което търговските банки няма да се наложи да ограничат кредитирането. В допълнение ЕЦБ намали изискванията за обезпечение на заемния капитал към правителствата, за да се гарантира бърз и лесен достъп до евтин финансов ресурс.
Пазарите остават да следят предстоящата пресконференция на президента на ЕЦБ Кристин Лагард за повече информация относно бъдещите стъпки на европейската банка.
При обявяването на предходните мерки от 12 март Лагард допусна сериозна грешка по време на последвалата пресконференцията, като обяви, че банката няма да участва при залагането на ценови таван на заемния капитал за задлъжнелите страни членки. Впоследствие гафът бе бързо оттеглен, като ЕЦБ издаде извънредна емисия облигации, с помощта на които местните правителства съумяха да стабилизират ценовите равнищата на заемния капитал.
ЕЦБ предприе първи стъпки за закрила на европейските икономики, след като официалните данни на централната банката отчетоха рецесия в размер на 3,8% за първото тримесечие на Еврозоната. Това е най-големият спад от началото на официалната статистика от средата на 90-те години, като спадът е по-голям и от времената на Голяма рецесия през 2009, причинена от банкрута на щатската инвестиционна банка Лемън Брадърс. Европейската банка понижи лихвените си нива още преди пандемията от коронавирус, след като регистрира необичайно ниски за периода икономически стойности.
За сравнение рецесията в Съединените Американски Щати за първото тримесечие на годината достигна 4,8%.
От друга страна безработицата в Еврозоната беляза едва лек ръст въпреки масовото затваряне на почти всички бизнеси – от цветарски магазини до цели фабрики. Броят на безработните в Европа за месец март се увеличи до 7,4%, като през февруари е бил 7,3%, сочат данни на статистическата агенция Евростат от четвъртък. Милиони души към момента са съхранили работните си места благодарение на масовите правителствени инициативи да се изплаща част от възнаграждението на служителите, като в замяна да не бъдат съкращавани.
Безработицата в Съединените щати се покачи от 3,5% през февруари до 4,4% през март, като се очаква ситуацията да продължи да се влошава. Молбите за обезщетение за безработица в страната белязаха рекорден ръст през първите три седмици на април, когато общо 26 милиона американци се регистрираха като безработни.
Много е възможно официалната статистика за икономическото състояние на Европа да изкривява действителните мащаби на рецесията, тъй като голяма част от ограничителните мерки в страните членки бяха гласувани едва в към средата на месец март.
Данните във Франция и Италия сочат, че и двете страни са изпаднали в рецесия за две последователни тримесечия. Френската икономика се сви с 5,8% за първото тримесечие на 2020, което е и най-драстичният спад от началото на воденето на подобна статистика в страната през 1949. Сривът е особено чувствителен в сектори, предлагащи лично обслужване като хотелиерството, ресторантьорството, транспорта и строителството.
