Европейските националисти дойдоха в Брюксел, за да се борят със супердържавата Европейски съюз /ЕС/, но в крайна сметка се оказаха в битка с местен кмет, съобщава „Politico“.
По всяка вероятност срещата на европейската твърда десница с участието на Найджъл Фараж и Виктор Орбан като основни оратори нямаше да привлече голямо внимание в световен мащаб. Но опитите на трима местни политици да прекратят конференцията на националния консерватизъм предизвикаха международен отзвук и дадоха на заклетите критици на Европейския съюз повече амуниции, отколкото можеха да мечтаят два месеца преди европейските избори.
Опитът на местния кмет Емир Кир да спре конференцията с аргумента, че тя представлява опасност за обществото – ход, който в крайна сметка бе отменен от белгийски съд – се провали. Той по-скоро окуражи разрастващата се дясна група, която ще спечели места и влияние през следващите месеци, не на последно място в Белгия, където фламандските националистически сепаратисти от „Влаамс Беланг“ се очаква да станат най-голямата белгийска партия в Европейския парламент и да спечелят националните избори в страната през юни.
Десни блогъри като Мат Гудуин се снимаха, обявявайки, че са попаднали в „брюкселски бункер“.
Лидерите в цяла Европа, някои от които десни, се възползваха от събитията като окончателно доказателство за това, което твърдяха през цялото време: че Брюксел е пристрастен към тях и навлиза в техните сфери на власт у дома.
(Дори ако в този случай Брюксел, който е причинил проблемите, не е безличната супердържава на ЕС, управляваща 400 милиона души, а по-скоро кмет с юрисдикция над около 27 000 души).
Министър-председателят на Обединеното кралство Риши Сунак и националистическият му колега в Италия Джорджия Мелони също се изказаха против опита за закриване на конференцията. Либералният белгийски министър-председател Александър де Кроо, който заяви, че задачата на неговото правителство е да се бори с крайната десница, която взема властта, определи хода на кмета като противоконституционен. Белгийският либерален член на Европейския парламент Ги Верхофстадт, който често влизаше в сблъсък с Фараж по отношение на Брекзит, нарече хода „нелеп автогол“.
Министърът по въпросите на диаспората на Израел Амичай Чикли от управляващата твърдодясна партия Ликуд сравни това, което той определи като тиранична програма на „Будителите“, с друг вид тоталитаризъм, който се нарежда до джихадисткия терор. Ето какво коментира той пред „Politico“:
„Те се крият зад т.нар. либерални ценности, но същността на това движение е антилиберална.“
Пленена публика
В продължение на два дни конференцията бъкаше от фрази като „нихилистичен атеизъм“, „глобалистичен социалистически дневен ред“, „джендър идеология“, „болшевизъм“ и „активистки съдии в Страсбург“, които летяха от сцената из тясното пространство.
Фараж, плътно следван от охрана, се обяви против новата забрана за пушене във Великобритания, направи няколко имитации на Доналд Тръмп, а в сряда стоеше в крилото и се хилеше с възхищение, докато Орбан обясняваше защо Централна Европа исторически е подозрителна към наднационалните политически структури. Атила К. Молнар, директор на Националния университет за обществени услуги в Будапеща предупреди:
„Г-н Орбан получи нова тема за своята кампания: Свободата. Градът тук беше много глупав.“
В социалните мрежи Фараж също разкритикува кмета в сряда следобед:
„Кой си ти? Никога не съм чувал за вас. Никой в Брюксел никога не е чувал за вас!“
Фараж, който има 1,8 млн. последователи в Х, пише на Кир, който има под 5000 последователи. Молнар е бил в публиката на речта на Орбан в сряда, която унгарският лидер използва, за да говори за опасността, която мюсюлманската „цивилизация“ представлява за „християнския“ характер на Европа. Той гордо се похвали, че в страната му няма мигранти и изложи нещо, което дори той нарече „теория на конспирацията“: че другите страни искат нехристиянски мигранти, за да могат да гласуват за леви партии.
„Г-н Бен“
В крайна сметка практическото въздействие върху програмата на конференцията беше почти нулево. Единственият високопоставен оратор, на когото беше забранено да влезе заради полицейския кордон, поставен във вторник пред мястото на провеждане на конференцията, френският крайно десен подпалвач Ерик Земмур, говори на следващия ден. Но това нямаше значение.
Веднага след като левият кмет Кир изпрати полицията във вторник, за да затвори конференцията поради, както каза един служител, опасения от протести на антифашистите, се разгърна разказът, че лявата култура на отмяна посяга на правото на свобода на словото. Когато контрапротестът на антифашистите все пак се състоя, той не представляваше заплаха.
След като две други места – „Концерт Нобъл“ и луксозният хотел „Софител“ – отпаднаха, след като върху тях бе оказан политически натиск, организаторите се насочиха към „Кларидж“ – жадна за светлина 90-годишна зала в един от най-бедните квартали на Брюксел. На лепкавите килими на залата се провеждат всякакви събития – от Бар Мицва и благотворителни концерти до музикални концерти в Того.
59-годишният белго-тунизийски собственик Ласаад Бен Яглан беше неочакваният герой на дясното събрание, получил прякора „г-н Бен“, защото настояваше, че събитието има право да се проведе „с уважение“.
Тъй като Влаамс Беланг е начело в социологическите проучвания, г-н Бен постави под въпрос смисъла от налагането на защитна стена срещу крайно десните партии в Белгия, където крайно десните партии не получават никакво отразяване във френскоговорящите медии.
Членът на Влаамс Беланг в белгийския парламент Доминиек Лутенс заяви:
„Това не е добре за имиджа на Брюксел в цяла Европа.“
