Сривът на френското правителство заради спор за затягане на коланите по-рано този месец травмира не само политическия елит на страната, пише „Politico“. За мнозина това беше неприятно напомняне, че дълговите проблеми на Европа, макар и да бяха засенчени от други кризи през последните години, никога не са изчезвали. И докато преди 15 години тази уязвимост се ограничаваше предимно до периферията на еврозоната, днес тя е в самото ѝ сърце.
Миналия месец Европейската централна банка – институция, която по принцип не е склонна към паникьорство – предупреди, че комбинацията от висок дълг, зеещи бюджетни дефицити и слаб растеж оставя региона отворен за пазарна криза, подобна на тази, която почти разкъса континента през 2011-2012 г.
И все пак поуките, извлечени от последния път, засега помагат да се овладеят тези страхове. В навечерието на вота на недоверие, който свали правителството миналата седмица, пазарните движения бяха значителни, но плавни. Рисковата премия или спредът на Франция спрямо Германия нарасна до 0,90 процентни пункта – най-много от 2012 г. насам. Но това все още беше далеч от „голямата буря и много сериозните сътресения“, които министър-председателят Мишел Барние прогнозираше, че ще посрещнат напускането му.
И така, дали Барние и ЕЦБ просто се прикриваха взаимно? Ръководителят на Европейската банкова федерация Вим Мийс предполага, че разговорите за кризата с държавния дълг не са нищо друго освен политическо дрънкане на саби от страна на президента Еманюел Маркон и неговия екип. Политиците обичат да правят „избор между стълбище към рая или магистрала към ада“, пошегува се той.
Този път е различно
По същия начин пожарникарите, които потушиха пожара преди десетилетие, твърдят, че страховете от имплозия на еврозоната са преувеличени – но признават, че това може да не спре бавната и болезнена европейска икономическа смърт.
Голямата разлика между сега и 2010 г., казват те, е опитът. През 2010 г. никой в частния или публичния сектор не е имал пряк опит със системна банкова криза и не се е смятало за невъзможно голяма банка или европейски суверен да фалира. В резултат на това всяка нова криза изглеждаше като спусък за следващата. Заразяването беше водещата дума на деня. Петер Прает, главен икономист на ЕЦБ в периода 2011-2019 г., изтъква:
„Налице беше пълна институционална неподготвеност.“
Оттогава насам Европа е заета с подготовката, уточнява той.
Тя създаде Европейския механизъм за стабилност – спасителен фонд за държави – и го снабди с над 780 млрд. евро внесен и подлежащ на поискване капитал. Тя повери на ЕЦБ надзора над всяка банка, която е достатъчно голяма, за да предизвика проблеми извън своята държава, и създаде Единен съвет за преструктуриране, който да наблюдава всеки фалит на банка от регионално значение. Същевременно ЕЦБ разработи два нови инструмента, изрично насочени към спиране на разпространението на проблемите, които направиха кризата от 2010-2013 г. толкова жестока.
Нито директните парични трансакции на Марио Драги, нито инструментът за защита на преноса на Кристин Лагард са били използвани, но самото им съществуване означава, че всеки, който иска да спекулира с разпадането на еврозоната, трябва да има много, много дълбоки джобове. Но по-важно от всеки отделен отговор е, че опитът от последната криза създаде „политическо разбиране, че проблемите трябва да се решават по ефикасен начин, в сътрудничество“ и способността да се постигне съгласие за отговор „по-лесно и бързо“ в бъдеще, смята Патрик Хонохан, централният банкер, който ръководи Ирландия по време на срива на банковата ѝ система и последвалата спасителна програма за държавата.
„Опитът е налице. Ние сме го правили.“
С други думи, днешната отправна точка е предположението, че Европа ще направи, по израза на Драги, „каквото е необходимо“, за да запази еврото. Заразяването и кризата стават възможни само когато вярата на пазара в това се разклати.
Поне в някои отношения събирането на необходимата политическа воля би трябвало да е още по-лесно днес, тъй като всички са изправени пред едни и същи предизвикателства, които изискват огромни инвестиции, твърди Хонохан, посочвайки факта, че дори Германия обмисля облекчаване на строгите си правила за разходите.
„Няма разделение между страните кредитори и страните длъжници, както беше в Европа по време на последната дългова криза“, каза той.
„Тъй като днес всички са в една и съща лодка, Европа вероятно ще се обедини.“
Само че някои в лодката балират и гребат по-енергично от други. Както каза наскоро управителят на Банката на Франция Франсоа Вилерой дьо Гало в интервю за радио, Франция е единствената, която не е извършила реформите, които много от нейните съседи („дори италианците!“) са направили след последната криза. И макар че политическата воля на върха на пирамидата на ЕС е достатъчно солидна, правителството на Барние падна именно защото опозиционното мнозинство в парламента – играейки на своя глава – отказа да ги подкрепи.
Марсел Фрацшер, ръководител на базирания в Берлин Германски институт за икономически изследвания (DIW), предупреди, че множеството кризи са направили хората по-бедни, отколкото биха били иначе, и са подхранили подкрепата за популистките партии. Това от своя страна е парализирало политическия процес и сега възпрепятства така необходимите реформи.
Връзката между банките и държавния сектор е отслабена
За Витор Констансио, който беше вицепрезидент на ЕЦБ през по-голямата част от дълговата криза в еврозоната, основната разлика между сега и 2010 г. е, че сега банковият сектор е много по-устойчив и представлява малък риск за икономиката и публичните хазни. В най-големите банки в региона т.нар. капиталово съотношение CET1 – критерий за финансова стабилност – се е повишило до над 15% от под 13%, когато ЕЦБ пое надзора през 2014 г.
Това е важно, като се има предвид колко коварно функционираше връзката между банките и суверена миналия път. Кризата с държавния дълг беше предшествана от глобалната финансова криза, при която огромните загуби на банките наложиха капиталови инжекции и гаранции от правителствата, които в крайна сметка не можеха да си ги позволят. След това, когато правителствата се нуждаеха от пари, банките, на които те традиционно разчитаха да купуват техните облигации, не можеха да им услужат.
Но докато балансите на банките укрепнаха, публичните отслабнаха поради загубеното десетилетие на растеж и поредицата от икономически сътресения. Общото влошаване беше сравнително скромно: брутният държавен дълг нарасна само от 83% в навечерието на кризата с държавния дълг до 88,1% в средата на тази година. Това обаче прикрива рязкото влошаване на ситуацията във Франция, където дългът нарасна от 89% през 2010 г. до 110% от БВП.
Може да е и по-зле. Прает твърди, че макар френският държавен дълг да е очевидно твърде висок, страната е изправена пред политическа криза, а не пред криза на платежоспособността. Той подчерта:
„Поне в краткосрочен план няма съмнения, че Франция може да финансира бюджета си.“
Това обяснява защо рисковата премия на Франция спрямо Германия остава под 100 базисни пункта – малка част от 2700-те базисни пункта, които Гърция трябваше да плати през 2012 г., и далеч не повече от 200-те базисни пункта, които Италия трябваше да плати миналата година, когато курсът на ЕЦБ към затягане на политиката стресна инвеститорите.
Но траекторията – и невъзможността тя да бъде променена – предизвикват голямо безпокойство.
„Последните политически събития [във Франция] допълнително ще подкопаят динамиката на растежа в страната, като същевременно ще увеличат разходите за заеми за правителството, компаниите и домакинствата“, заяви главният икономически съветник на Allianz Мохамед Ел-Ериан. Той обяснява:
„Заедно с политическите събития в Германия, това ще създаде по-силни насрещни ветрове за растежа в еврозоната, ще подкопае гъвкавата политика в ключов момент за конкурентоспособността и производителността и ще отслаби преговорната позиция на ЕС спрямо бъдещата администрация на САЩ.“
В крайна сметка, вместо да се стигне до взрив от 2010 г., голямото притеснение е свързано с бавно протичащ спад, който обаче може да се разрази до нещо по-лошо при всеки външен шок.
„Никога не бива да се изключва възможността за поява на сериозен пазарен стрес“, предупреждава Прает и продължава:
„Видяхме това във Великобритания и дори на пазара на съкровищни облигации в САЩ.“
Главният икономист на EFG Bank Щефан Герлах се изрази по-ясно:
„Да имаш голям държавен дълг е като да шофираш пиян. Рано или късно ще претърпите инцидент. Въпросът е колко тежка ще бъде тя.“
Пенсионната система в България и как да бъде усъвършенствана – препоръки на ИСС
