Свиването на пазарите на втечнен природен газ в световен мащаб и намаляването на доставките от големите производители на петрол тласнаха света към „първата истинска глобална енергийна криза„, заяви по-рано днес изпълнителният директор на Международната агенция по енергетика (МАЕ) Фатих Бирол. Той предупреди още, че увеличаващият се внос на втечнен природен газ в Европа на фона на кризата в Украйна и потенциалното нарастване на китайския „апетит“ за това гориво ще затегне пазара, тъй като през следващата година на пазара ще бъдат отпуснати само 20 млрд. куб. м нов капацитет за втечнен природен газ.
По думи на Бирол неотдавнашното решение на Организацията на страните износителки на петрол (ОПЕК) и нейните съюзници, известни като групата ОПЕК+, да намалят добива с 2 млн. барела на ден е „рисковано“ решение, тъй като според МАЕ глобалното търсене на петрол ще нарасне с близо 2 млн. барела на ден през тази година.
„Това е особено рисковано, тъй като няколко икономики по света са на ръба на рецесия, ако говорим за глобална рецесия. Намирам това решение за наистина неудачно.„, сподели още Бирол.
Рязкото покачване на световните цени на редица енергийни източници, включително петрол, природен газ и въглища, се отразява особено негативно на потребителите в момент, когато те вече са изправени пред нарастващата инфлация при храните и услугите. Високите цени и възможността за нормиране на потреблението са потенциално неизгодни за европейските потребители, които се готвят да посрещнат зимата на Северното полукълбо. По повод на това Бирол коментира, че Европа би могла да преживее тази зима, макар и с известни проблеми, ако времето остане меко.
Потреблението на петрол се очаква да нарасне с 1,7 млн. барела дневно през 2023 г., така че светът все още ще се нуждае от руски петрол, за да задоволи търсенето си. Страните от Г-7 предложиха механизъм, който ще позволи на развиващите се страни да купуват руски петрол, но на по-ниски цени, за да се ограничат приходите на Москва след войната в Украйна. Изпълнителният директор на МАЕ заяви, че схемата все още има много детайли за изглаждане и ще има нужда от подкрепата на развитите държави, които са вносителки на петрол.
Миналата седмица служител на Министерството на финансите на САЩ заяви пред “Reuters”, че не е необосновано да се смята, че до 80-90 % от руския петрол ще продължат да постъпват извън механизма за ограничаване на цените, ако Москва се опита да го пренебрегне.
„Мисля, че това е добре, защото светът засега все още се нуждае от руски петрол, който да постъпва на пазара. 80-90% е добро и окуражаващо ниво, за да се задоволи търсенето,„, заяви Бирол, като добави, че макар все още да е налице огромен обем стратегически петролни резерви, които могат да бъдат използвани при прекъсване на доставките, за момента такава стъпка не е на дневен ред.
Eнергийната сигурност стимулира възобновяемите енергийни източници
Енергийната криза може да се превърне в повратна точка за ускоряване на използването на чисти алтернативни източници, както и за формиране на устойчива и сигурна енергийна система, твърди Фатих Бирол.
„Енергийната сигурност е двигател номер едно на енергийния преход,“, заяви още Бирол, като изтъкна, че страните виждат в енергийните технологии и възобновяемите енергийни източници ново решение.
МАЕ обяви, че е преразгледала прогнозата за ръста на капацитета за производство на енергия от възобновяеми източници през 2022 г., като тенденцията вече е 20% годишно увеличение спрямо предишните 8%. В рамките на тази година ще бъдат добавени близо 400 гигавата капацитет от възобновяеми източници.
Много страни в Европа и други места по света ускоряват инсталирането на съоръжения за възобновяеми енергийни източници, като съкращават процесите по издаване на разрешителни и лицензи, за да заменят по-бързо руския природен газ, заяви в заключение Фатих Бирол.
