Текстът е препечатан от „Свободна Европа“. Свободна Европа е службата за България на Radio Free Europe/Radio Liberty (RFE/RL). От 1950 г. до 2004 г. излъчва предавания на български език. От началото на 2019 г. Свободна Европа е възстановена като дигитална платформа за предоставяне на мултимедийно съдържание на български език.
Борис Митов е съдебно-криминален репортер от над 10 години. Следил е работата на службите за сигурност и съдебната система в различни медии, сред които Българската телеграфна агенция, вестник „Сега“ и сайта „Медиапул“.
Може ли властите да трият съдържание и да блокират неудобни хора в социалните мрежи?
Синът на убитата малтийска разследваща журналистка Дафне Каруана Галиция – Матю, беше сред първите, които открито поставиха въпроса дали сътрудничеството на Фейсбук с националните правителства стига до цензуриране на критични гласове. Месеци преди покушението ѝ през 2017 г., той обяви пред британския в. „Гардиан“, че негови публикации, уличаващи тогавашния премиер на страната Джоузеф Мускат в корупционни практики, са били свалени, а профилът му – временно блокиран.
Съмнения, че социалната мрежа дава възможност на местните власти да заключват профили на критикуващи ги потребители и дори да трият съдържание, съществуват и в България.
И докато в случая с Матю Каруана Галиция ставаше въпрос за качени във Фейсбук документи с лични данни от известното международно разследване „Досиета от Панама“, тук обект на подобни мерки се оказват далеч по-тривиални действия. Като споделяне на критични към управляващите статии или поддържане на опозиционни по своето съдържание групи.
Както Свободна Европа писа преди близо месец, профили на администратори и модератори във Фейсбук групата „Аз подкрепям Лаура Кьовеши“ неколкократно са блокирани без видима причина, а публикации от въпросната страница – изтрити. Един от потърпевшите – Живко Гиргинов, твърди, че е подал сигнал до централата на Фейсбук за Азия в Сингапур, откъдето е получил информация, че източникът на интервенцията срещу него е била „Българска правителствена служба за сигурност“.
Въпроси към ДАНС И ГДБОП
В тази връзка Свободна Европа отправи запитвания до Държавната агенция „Национална сигурност“ (ДАНС) и Главната дирекция „Борба с организираната престъпност (ГДБОП) в МВР. Въпросите бяха еднотипни и засягаха броя на блокираните профили във Фейсбук по желание на всяка от службите през миналата година, най-честите причини за налагането на такива мерки, както и дали обект на подобни действия са били потребители от групата „Аз подкрепям Лаура Кьовеши“.
Отговор е изпратил единствено пресцентърът на ДАНС, но той е бил свързан само с последния въпрос:
Органите на ДАНС не са предприемали действия по отношение на профили в посочената в публикацията Ви Фейсбук група, включително и по отношение на профили и публикации на цитираното в материала Ви лице.
Потърсен за коментар, Живко Гиргинов заяви пред Свободна Европа, че според него действията спрямо профили на администратори и модератори, както и публикации в групата „Аз подкрепям Лаура Кьовеши“, по всяка вероятност са нерегламентирани, тоест неразпоредени според изискванията на закона:
Не бих могъл да добавя повече към вече изнесената от мен фактология и хронология на събитията, тъй като това би ме поставило в нарушение на клаузите в декларацията за неразгласяване на факти (пред медии), която съм подписал. Подчертавам, че става дума за проведено вътрешно разследване (от Фейсбук) с резултати, които доказват интервенцията по категоричен начин.
Мълчание от Фейсбук
Свободна Европа е потърсила официално потвърждение на твърденията на Гиргинов и от Фейсбук, но подобно на ГДБОП, оттам също не реагираха по никакъв начин на зададените въпроси. Сред които:
Дали компанията контролира блокирането на потребителски профили от правителствени служби за сигурност или те имат правомощията да взимат самостоятелни решения в тази посока?
Според специалист по киберсигурност, пожелал да остане анонимен заради професионалните си ангажименти в тази сфера, т. нар. пробиване на Фейсбук профили е напълно възможно и се практикува от служители на отдел „Киберпрестъпност“ в ГДБОП. По думите му обаче това не става с ползвания доскоро от службата полицейски софтуер „Oxygen Forensic Analyst”, както твърди Живко Гиргинов. Причината е че той работи само чрез физически контакт с компютър или смартфон, а не от разстояние:
Пробиването на профили се случва, но по коренно различен начин – не с този софтуер. Нашите служби по линия на противодействието на международната престъпност имат администраторски достъп до социални мрежи, сред които със сигурност и Фейсбук. Първо им беше даде такъв достъп по линия на разследването на педофили. Чрез тези администраторски права те имат достъп до всички профили и могат да трият информация.
Информацията е потвърдена неофициално и от източник в системата на МВР.
По думите на неназования специалист администраторските права на ГДБОП са едната линия, по която се случва блокирането на Фейсбук профили, „а втората е т. нар. шпионски сървър на ДАНС, за който имаше серия от статии преди години“. Обясни още, че:
Този сървър беше осъвременен, бяха купени нови лицензи и този софтуер може да заразява не само компютри в държавната администрация, но и мобилни телефони.
През 2015 г. канадската лаборатория Citizen Lab публикува данни, цитирани от сайта „Биволъ“, от които ставаше ясно, че откритият две години по-рано български сървър с шпионския вирус Fin Fisher е с IP адрес на ДАНС. Въпросната лаборатория разкри още през 2013 г., че такъв шпионски сървър е ползвал IP адрес на бившeто Министерство на държавната администрация и административната реформа, но българските власти така и не изясниха ситуацията.
Към днешна дата възможностите на службите да спират достъпа на потребители до социалните мрежи, както и да цензурират съдържанието в тях, не са регламентирани публично. Законът за противодействие на тероризма предвижда, че ДАНС може да иска от специализирания съд блокиране на достъпа до сайтове, подбуждащи към тероризъм или разпространяващи инструкции в тази посока. Но това няма общо с блокиране на Фейсбук профили на хора, изразяващи критики към властите. Законът за киберсигурност, приет през 2018 г., също не съдържа ясно регламентирани правомощия на ДАНС и ГДБОП в тази посока.
Какви са в действителност договореностите между службите за сигурност и Фейсбук по тази тема остава публична тайна, която дава храна за всякакви спекулации. Като например неотдавнашното твърдение на бившия вътрешен министър Богомил Бонев, че правителството е сключило договор с корпорацията на Марк Зукърбърг, според който ДАНС е поставена в ролята на „национален администратор“ на социалната мрежа.
Copyright (c) 2018. RFE/RL, Inc. Препубликувано със съгласието на Radio Free Europe/Radio Liberty, 1201 Connecticut Ave NW, Ste 400, Washington DC 20036.
