Държавата е като тялото – не може без нито един важен орган и ако клетките не са в синхрон – се изродява и умира болезнено. Това, което хармонизира и обединява клетките в човешкото тяло са добрите здравословни навици. А в тяхната основа винаги стоят: Сънят – Дисциплината – Правилното дишане и питание и разбира се – социализирането, общуването, приемствеността.
Кое е дава на човек тези абсолютни необходимости? За мен отговорът е активният начин на живот.
Но науката, най-вече в лицето на д-р Лозанов и д-р Гатева, е доказала, че за да иска и да прави човек каквото и да е, той или тя трябва да се чувства вдъхновен. Да му се иска. Да се мотивира, както е модерно да се казва. Да чувства обич и свобода. Тогава стават чудесата.
Знаете ли какво научих за 6 години в любителския триатлон? Нещо, което всеки знае от първия момент, в който устата му/й зейва. За да си направиш труда, трябва да си повярваш, че можеш. А ние си вярваме, когато виждаме някой друг да го може. Това сваля бляна на едно доста по-човешко ниво. Тренирай, жертвай, искай и ще стане. Това е и квинтесенцията на „Лъвско сърце“.
Затова смятам да помогна всячески за неизбежната пред нас промяна. Ние или ще отскочим от дъното (накъдето сигурно вървим), или ще бъдем премазани в агония от самите себе си – автоимунно.
Всички видяхме кой може, иска и прави нещо хубаво за България в последните месеци – там „горе“. Аз също мога, искам и ще направя нещо хубаво за България, там където съм вдъхновен и влюбен – в спорта и образованието. Защо ли? Защото ви обичам. Преди време го реших и не се е променило. Българинът е чепат тип, но и таралежчето има бодли. Това означава ли, че не трябва да го обичаме?
Ние се водим най-дебелите, прости, болни, бедни и завистливи хорица в Европа. Най-умните, успели, здрави и добродушни хора, които познавам обаче, са българи. А съм живял къде ли не и имам авери дори в Непал (където няма свободно ток и вода, а за релси да не говорим).
Отказвам да приема, че не можем. МОЖЕМ! И когато един покаже, че може – той ще зарази други да го вярват. Като ши*ания вирус. Само че с хубаво ще се заразим. Защото не сме ние вируса. Вирусът си има име и то не е COVID. Как могат да ни обясняват какви сме гуляи, а аз да видя 700 човека в 5 часа сутринта готови да се сблъскат с ужасите на 140-километров триатлон? За какво го правят? Родители, професионалисти, младежи, пенсионери? Защо им е да го правят? Как успяват? Те не тренират по 8 часа на ден срещу заплата. Всички работят, гледат деца и фирми, развиват се, падат, стават и продължават.
Не ме изненадва! Ние не сме боклучав народ. Историята ни е възбогата на примери за небивали, нечувани успехи във всяка една сфера срещу всички шансове. Трябва да си тегав, за да успееш срещу насрещния вятър, трябва да си чепат. Такъв е българинът.
Спортът на България за мен става мисия. Защото спортът е образование. Спортът е здравеопазване. Но най-вече спортът събира и приобщава.
Източник: Филип Димитров Шавов
