Филипините, нация, съставена от хиляди острови, са дом на около 1,6 милиона души, които работят в риболова, и по-голямата част от тези рибари са дребномащабни рибари, които колективно улавят почти половината от рибата на нацията, съобщава „Асошиейтед прес“.
Годините на пазарен натиск, липсата на управление на рибарството и неконтролираният прекомерен улов от по-големите търговски рибари доведоха до намаляване на дребните риби като сардини, от които зависят селските крайбрежни общности в страната с около 110 милиона души. Няма налични данни за състоянието на много рибни запаси, но природозащитната група Oceana заяви, че повече от 75% от риболовните зони на страната са изчерпани.
Проблемът с прекомерния улов е особено пагубен за най-бедните хора в страната, много от които изкарват прехраната си с риболов, потвърди Руперто Алероза, активист срещу бедността, който е прекарал десетилетия в събиране на дребни риби като сардини и кръгла риба от водите около архипелага. Малките риби са важни за диетата в части от Филипините, където няма други източници на протеини, обясни той. Рибата се използва в традиционни ястия като kinilaw, ястие от сурова риба, подобно на севиче. Алероза добави:
„Ние, рибарите, сме на второ място по бедност в нашата страна, само след фермерите.“
Предизвикателството, което прекомерният улов поставя пред хората, които изкарват прехраната си от морето и разчитат на рибата като протеин в диетата си, се среща в целия свят. Тъй като свръхуловът оказва влияние върху законодателството във Филипините, това се отразява на традиционните ястия и начин на живот на места като Бахамските острови, където учени и правителствени служители се притесняват от търговския риболов на раковина, морски охлюв, който е в основата на диетата и идентифицирането на островната нация, може скоро вече да не е възможно. А в Сенегал свръхуловът до голяма степен е унищожил бялата групера, която дълго време е била основата за националното ястие thieboudienne.
Алероза обвинява годините на лошо управление на риболова и неустойчивите риболовни практики за отнемането както на начина на живот, така и на ключов източник на протеини за някои от най-бедните хора в неговата нация. Той коментира:
„Това заплашва местния източник на храна. Не можем да изхраним семейството си. И това от своя страна влошава бедността на занаятчийските рибари. Прекомерният улов влошава икономическата депресия сред нас.“
Наскоро страната започна да прави крачки към възстановяване на рибарството със забрана за улов по време на хвърляне на хайвер, изтъкна Муджекеевис Сантос, учен от Националния институт за изследване и развитие на рибарството към Министерството на земеделието на Филипините. Той добави:
„И общностите са щастливи, че се е случило, защото техният улов се е увеличил. Рибите не се интересуват от юрисдикцията и биват унищожени.“
„Но има още много работа за вършене“, категоричен е Сантос.
Неправителствени организации като Фонда за защита на околната среда работят с правителството на Филипините за възприемане на научно обосновани, устойчиви риболовни практики, обясни Едуина Гарчиторена, която ръководи тези усилия за EDF в страната.
Проблемът надхвърля улова на малки риби. Загубата на малки, плаващи в океана риби, като аншоа, също е опустошителна за по-големите риби, които ядат малките риби, смята тя.
Гарчиторена и други обвиниха прекомерната експлоатация на по-големи видове риба за задоволяване на международното търсене, което според нея увеличава риболовния натиск върху по-малките рибни запаси, които живеят по-близо до брега. Тя изтъкна:
„Ние систематично намалихме всеки вид риба в океана.“
