Впечатляващият крачен маньовър на някои от най-големите съвременни бойци, включително Мохамед Али и Майк Тайсън, може да се окаже продукт на филипинските бойни принципи, усъвършенствани на о-в Хавай.
През годините са правени много смели опити да се направи връзка между азиатските бойни изкуства и модерните смесени стилове. Повечето от тях могат да бъдат описани като чиста спекулация. Въпреки това, има силни исторически доказателства, че бойна система от Югоизточна Азия може да е имала силно влияние върху западния бокс, а именно филипинските бойни изкуства , познати общо като кали, ескрима и арнис.
НАЧАЛОТО
Въпреки аурата на мистицизъм, която „древните” родови връзки придават на бойното изкуство, западният бокс предхожда повечето азиатски бойни изкуства. Пугилизмът е бил практикуван като рафинирана форма на изкуство в древна Гърция няколкостотин години пр, Хр., докато повечето класически азиатски бойни изкуства еволюират сл.Хр. Много изкуства, например карате, са продукт на 20-ти век.
При все спекулациите, че гръцките изкуства са дали началито на рафинираните азиатски бойни принципи, по-силните доказателства сочат Индия като място на произход. Разпостранявайки се на север към Китай през Хималаите, Индийските бойни изкуства еволюирали в това, което днес е познато като чуан фа (методът на юмрука).
По същото време моряци и търговци разнасяли своето познание за бойни изкуства на юг, през Маджапахитската империя, обширна верига от острови, състояща се от модерните Индонезия, Тайланд, Бирма и Филипините. Западният бокс еволюирал по подобен начин.
Гръцката култура е имала силно влияние върху римляните, които владеели познатия свят. Ръкопашен бой се практикувал регулярно от войници и гладиатори, които имали нужда от познание как да бъдат боеспособни, когато са обезоръжени.
ИЗТОКЪТ СРЕЩА ЗАПАДА
Към началото на 20-ти век западният бокс е едновременно спорт и форма на изкуство. Бойците обикновено държат ръцете пред себе си; юмруците сочат нагоре, покривайки лицето, лактите залепени за тялото; боецът пласира ударите си в опонента. Стари рисунки на бойци като Джон Л. Съливан показват тази бойна позиция.
Битките се състояли основно от „ размяна на удари”. Единият боец удрял другия, той отвръщал, и така процесът продължавал, докато единият боец загубел съзнание или бил твърде наранен, за да продължи.
Всеки, който е виждал дори аматъорски боксов мач, знае, че днес модерният бокс е радикално различен. Позиция на ръцете е доста по-висока, откъдето се сипят прави удари към целта. Сложни комбинации на крачен маньовър често спасяват положението и вместо размяна на удари, се залага на блокиране и контриране.
„Джентълменът” Джим Корбет е смятан за първия „научен” боксъор. Без да е силен нокаутьор, той побеждава Съливан, използвайки крачен маньовър, уклони и тайминг. Успехът на Корбет тласнал боксъорите да развият изкуството си с нов уклон към стратегията над силата. Това създава плодородна почва за най-значимото събитие в историята на западния бокс.
Боксът се променя драстично в културния обмен в началото на 1900-те на една от най-великите точки на етническо взаимодействие в историята – Хавай – относително беззаконна територия. Битки често се случвали и оцеляването често зависело от лични качества. Азиатските имигранти предавали знанията си на своите синове, надявайки се това да осигури оцеляването им.
Предвид, че бойните умения са били толкова високо ценени, Хавай създава много добри бойци. Един от тях е бил Лъки Лукайлукай, шампион по аматъорски бокс на Кай и Хонолулу, син на Буенавентура Лукайлукай, филипински имигрант, който става шампион по професионален бокс също там.
Лъки Лукайлукай видял смесването на ФБИ и западния бокс от първа ръка. „Помня, че имаше два типа боксъори в Хавай през 20-те”, отбелязва той. „Имаше американци, които държаха юмруците си под ъгъл, използвайки крачен маньовър, уклони и поточност на ударите, вместо размяна.”
„Английският стил на блокиране почти винаги губеше от филипинския. Просто беше доста по-сложен.”
Лъки твърди, че филипинския стил на боксиране е директен дериват на филипинския панантукан: „Филипинските бойни изксутва започват тренировките с оръжие. Движенията с празни ръце идват от тези с оръжие. В случая на бокса, движенията на ръцете идват от тези с ножа.”
„На Филипините предпочитаният метод за бой с нож е с острие надолу. Ако практиката ви е базирана на празни ръце, вашата стратегия ще допуска понякога инкасиране на удар. От друга страна, ако практиката ви е базирана на бой с нож, трябва да развиете повече крачния си маньовър, отклоните и пласирането, защото едно погрешно движение може да означава смърт. Филипинският бокс е същият като боя с нож, но вместо да режем с острието, удряме със затворен юмрук. Трябва да има някои модификации. Например, трябва повече мощ при удрянето с юмрук, така че стоим близко и използваме камшично движение, за да увеличим мощта.”
Както той продължава:”Не може да спорите с успеха.” Затова и когато обслужващия персонал и гостуващите боксьори трупат опит с филипинската боксова стратегия, бързо усвояват техниките. Това, което някога е било статично състезание „кой е по-здрав”, скоро инкорпорира такива концепции като комбинации, поточност, ъгли, контри – концепции, познати на всеки, практикуващ филипински бойни изкуства.
„Ако погледнете стария английски стил на боксиране, там няма блокиране.” – казва Лъки. „Няма контрол. Гледах моя баща и Кид Моро (филипински шампион по бокс) да се бият, и техният контрол беше толкова добър, че те спаринговаха без ръкавици, с пълна сила, и можеха да спрат удар на инч преди контакта. Никога нямаше травми.”
ВРЪЗКАТА С ДЖИЙТ КУН ДО
Синът на Лъки-Тед Лукайлукай, е известен в средите на бойните изкуства като един от най-запознатите, не само с ФБИ, но и с бойната концепция на Брус Лий за Джийт Кун До. Тед посочва, че много от теориите на Лий за бокса по-късно са намерени като приложения във филипинските бойни изкуства.
„Във филипинските бойни изкуства няма скованост”, според Тед. „Индивидуалността се адаптира. Техниките са само стъпалата, които ви извеждат нагоре във вашата тренировка. Развивате собствен стил след време. Ето защо филипинските бойни изкуства прилягат на бокса толкова добре. Те вече съществуваха като процес на адаптиране, така че всеки практикуващ може просто да напасне тренировката си към изискванията на бокса. Имах възможността да натрупам опит в много различни бойни изкуства, и моята филипино-подготовка ми помогна с бокса, муай тай, Джийт Кун До и т.н. Можех да видя ъглите на атака, позиционирането на тялото и баланса.”
ТАНЦУВАЙ КАТО АЛИ-БАНГБАНГ, ЖИЛИ КАТО БУБУЙУНГ
Филипините са създали много известни боксъори, като Кид Моро или Панчо Виля, но без съмнение най-великия боец, излязъл от островите, е късният „Светкавицата” Елорде, бивш световен шампион в лека категория. Елорде е бил първият, използвал „танцуващия” стил на крачен маньовър, направен известен по-късно от Мохамед Али.
„Не мога да кажа със сигурност, че Светкавицата е научил Мохамед на своя крачен маньовър”, казва сестрата на Елорде, Хасинта Перез. ”Знам, че бяха близки, и когато Мохамед дойде на Филипините, той остана при моя брат. Това, което знам е, че този конкретен стил на крачен маньовър е от Ескрима и той има за начало Флаш. Така че или той го е показал на Мохамед, или Мохамед е започнал да го копира от стила на Флаш.”
Елорде произхожда от бедно семейство в района на островите Визая на Филипините. Ученето му е било пренебрегнато, така че трябвало да стартира по-късно с училището. Защото е бил по-възрастен от другите деца, те му се подигравали и той скоро бил изгонен от училище.
„Флаш осъзнаваше своята неграмотност”, според Хасинта. „Аз знаех, че той не е имал абсолютно никакъв шанс на този свят, освен като боксьор. Затова от много ранна възраст, той беше принуден да пробие като боксьор. Той тренираше денонощно и стана много добър. Както и да е, нашият баща беше шампион по Ескрима на Себу и той отказваше да учи Флаш. На Филипините, бащите oбикновено не преподават изкуството на синовете си.
Един ден казах на Флаш: „Ако искаш да се учиш от баща ни, почерпи го няколко чаши вино и го зарадвай. Тогава му прави комплименти, послугувай му малко. Ще разбереш какво знае той.“ Така че Флаш това и правеше. Тогава баща ни ставаше и се защитаваше, използвайки неговата ескрима и Флаш запомняше сложния му крачен маньовър и начина, по който използваше ъглите, как изглеждаше да се оттегля леко и тогава експлодираше с мощ.
Това е стилът, който Флаш използваше на ринга. Доста често другите боксьори не можеха да му окажат съпротива. Разбира се, всички големи бойци си гледаха взаимно срещите и доста скоро други използваха крачния маньовър на Флаш. Но никой не беше по-добър в това от Мохамед Али.
И така, Изтокът наистина срещнал Запада на едно от най-необичайните места-боксовия ринг. Може да се окаже, че дори днес, когато Холифийлд остава непредизвикан, повечето от техническите му умения произлизат от оризовите полета на Филипините.
Източник: Inside karate, Lilia I.Howe
