България блокира напредването на Северна Македония към членство в ЕС, удар за доверието в блока в Западните Балкани и за Берлин, който се опита да започне преговори за присъединяване със Скопие преди края на ротационното си председателство на ЕС, информира “Financial Times”.
Във вторник министрите на ЕС не успяха да преодолеят задънената улица пред Северна Македония, получила статут на кандидат през 2005 г., докато се опитваха да прокарат препъващата се програма за разширяване на блока, докато в същото време Обединеното кралство излиза от Съюза. В изказване за националния оператор на югоизточната европейска държава, българският външен министър Екатерина Захариева каза:
“В момента България не смята, че Северна Македония е готова.”
Критиците твърдят, че ходът на България вреди на доверието в стратегията на блока за приемане на нови членове, особено на страните от Западните Балкани, за противодействие на влиянието на Русия, Китай и други сили. Дипломат от ЕС коментира този ход така:
“Това е послание към всички страни от Западните Балкани – лошо послание.”
България беше един от най-пламенните защитници на Северна Македония, когато излезе от бивша Югославия – единствената държава, която направи това без насилствена борба – а през 1991 г. стана първата държава, която призна нейната независимост. Но оттогава отношенията между София и Скопие се влошиха заради спорове за история, идентичност и език.
Географският регион Македония се отнася до територия, споделена от републиката, носеща нейното име, както и съседни области в България и днешна Гърция. В продължение на 27 години Атина възразява срещу предишното име на страната “Република Македония”, за която се оплаква, че предполага териториална претенция за гръцкия регион със същото име. Въпросът беше разрешен през 2019 г., когато беше добавен географският идентификатор “Северна”, който успокои Атина и привидно отпуши пътя на Скопие към членство в ЕС.
Сега, на единадесетия час, България повдигна своите възражения. Съвместна комисия от историци, създадена съгласно условията на договор за приятелство, подписан от София и Скопие през 2017 г., се бори да постигне съгласие по общи разкази за националните герои, почитани и в двете страни. Много българи отхвърлят концепцията за отделна македонска етническа идентичност и език, което македонците определят като обида.
Стево Пендаровски, президент на Северна Македония, заяви пред Financial Times, че забавянето на членството в ЕС е “наистина разочароващо послание” за гражданите на страната му, но каза, че “все още има надежда Северна Македония да се присъедини към ЕС”. Ето и част от становището на страната:
“Неотдавнашните искания на София са не само в противовес на споразумението за добросъседски отношения, те противоречат на заключенията на Съвета от март (което отвори пътя за преговори за присъединяване) и на същността на новоприетата методология за разширяване.”
Наблюдатели казват, че българското правителство на Бойко Борисов прибягва до национализъм, за да отвлече вниманието от месеци на протести срещу организираната престъпност и корупцията. Младши партньорът в правителството, Българското национално движение, е националистическа партия, чийто лидер, министърът на отбраната Красимир Каракачанов, е твърд лидер по въпроса за македонската идентичност.
“Борисов купува заплахата, че националистите могат да свалят правителството само месеци преди изтичането на мандата му, нещо, което той избягва през последните шест месеца”, каза Весела Чернева, директор на офиса на Европейския съвет по външни отношения в София.
Берлин посредничи в спора, като делегации от двете страни прекарват часове в преговори под егидата на германския външен министър Хайко Маас и държавния министър на Европа Майкъл Рот. Берлин все още се надява да се намери решение.
Марош Шефчович, вицепрезидент на Европейската комисия, призова за „удвояване“ на усилията за разрешаване на опасенията, повдигнати от България, и показване на страните от Западните Балкани, че ЕС все още е отворен за приемане на нови членове. Той подчерта:
“Това би бил силен сигнал за целия регион, че процесът на разширяване работи и дава резултати.”
Напредъкът на Албания към членство в ЕС също е спрял, тъй като малък брой държави-членки твърдят, че страната все още не е постигнала решителен напредък по реформите, необходими като условие за започване на преговори за присъединяване. Страни, сред които Холандия, Дания и Франция, твърдят, че Тирана трябва да направи допълнителни промени, включително подобрения в правната си система и разширена борба срещу корупцията.
