Източниците за финансиране на климатични политики, от които България може да се възползва, са многобройни и до 2030 г. възлизат на над 11 млрд. евро. Но за да бъдат ефективно използвани, е необходим научно-базиран подход и добра координация между европейските, националните и местните власти, както и съобразяване с локалните климатични рискове. Около това послание се обединиха участниците в Международна конференция „Климатичните политики като възможност за инвестиции в развитие на градската среда“, организирана от Министерство на околната среда и водите съвместно с Министерството на енергетиката, Център за енергийна ефективност ЕнЕфект и Коалиция за климата. Тя се проведе на 30 юли в столичен хотел като част от Съпътстващата програма на 61-вата сесия на Междуправителствения панел по климатичните промени /IPCC/, която се провежда между 27 юли и 2 август в София.
Дискусиите бяха посветени на това как двете мисии на Европейския съюз /ЕС/– за 100 климатично неутрални и интелигентни града и за адаптация към изменението на климата – стимулират взаимодействието между централната и местните власти и развитието на работещи инвестиционни модели.
Причината IPCC да се фокусира върху проблема е растящият дял на общите емисии на парникови газове, идващи от градовете. През 2020 г. между 67% и 72% от световните емисии на въглероден диоксид са дошли от градска среда. Затова е важно, че над 1000 града по света предприемат стъпки към климатична неутралност, изтъкна Шиир Килкиш, вицепрезидент на Работна група III „Ограничаване изменението на климата” на IPCC.
Д-р Тулкенс началник отдел в дирекция „Здрава планета“, Главна дирекция „Научни изследвания и иновации“ на Европейската комисия и заместник-ръководител на мисията на ЕС „Адаптиране към изменението на климата“ насърчи представителите на общините да разгледат информацията в онлайн портала на Мисията на ЕС „Адаптиране към изменението на климата“ – платформа за обмяна на опит, в която могат да намерят решения за климатична адаптация, техническа помощ с оценката на риска, насоки за финансиране и помощ при разработването на пътни карти. Той призова местната администрация да се възползва и от финансирането от Програма „Хоризонт Европа“, която е отворена за проекти на всякакъв вид организации, но администрацията често не я припознава като източник на средства заради нейната насоченост към научноизследователска и развойна дейност. Средствата по програмата за периода до 2027 г. възлизат на 95,5 млрд. евро.
Светлана Жекова, член на експертния съвет на Мисията на ЕС „Адаптация към изменението на климата“, подчерта колко голяма част от изпълнението на климатичните политики пада върху плещите на местните власти. Общините в България могат да се възползват от над 11 млрд. евро за адаптация към климатичните промени до 2030 г. по различни фондове – кохезионните фондове /€ 1,3 млрд./, Фонда за иновации и Модернизационния фонд /€386,7 млн./, Фонда за справедлив преход /€ 1,2 млрд./, Социалния климатичен фонд /€ 2,5 млрд./, приходите от Схемата за търговия с емисии /ETS/ и Механизма за въглерoдна корекция по границите /€ 1,1 млрд. прогнозна стойност/.
Сред източниците на финансиране е и Мисията на ЕС „Адаптация към изменението на климата“ с годишен бюджет от над 120 млн. евро, която до 2030 г. ще подкрепи 150 европейски региона при разработването на решения за адаптация. Предстои обявяването на 10 покани за финансиране със средства на мисията с фокус върху демонстрационни проекти и природно-базирани решения. Ще бъде осигурено 100% грантово финансиране и за изследователска дейност в областта на адаптацията към изменение на климата /Horizon/. Вече 308 общини от 25 страни в ЕС са част от мисията. Сред тях са 13 български общини от 11 области. С техните проекти мисията може да подобри живота на 548 000 души в 424 населени места у нас.
„Само наводненията у нас засягат средно 80 000 души годишно и 400 млн. долара от БВП. В зависимост от климатичните сценарии можем да наблюдаваме от 1% до 3,5% загуба на икономически растеж“, посочи тя, като засегнати са всички сектори.
ГДБОП разкри и задържа младеж от Търговище за изпращане на заплашителен имейл до правителството
[…] Общините могат да се възползват от над 11 млрд. евро по о… […]