Близо 4% от БВП на България се определя от парите, изпратени от българите зад граница на роднините, останали в страната. През кризисната 2020 обаче, паричните преводи драстично са намалели, отчитат експерти. Най-ниски са били стойностите през април 2020 – месецът с повсеместни локдауни и затваряне на работни места, заети предимно от емигранти.
„Българите все още разчитат в голяма степен на парите, изпратени от роднини зад граница, за да покрият месечните си нужди, да финансират кредити или да стартират ремонти. Епидемията от COVID-19 намали възможностите на емигрантите ни, да помагат на близките си тук, но когато го правят, е чрез парични преводи от небанкови институции, така че при нас нямаше негативна тенденция. Предимствата са широката партньорска мрежа, опростената процедура и доверието, което сме изградили през годините. В някои населени места има пълна липса на банкови клонове, а ние имаме представителства в повече от 160 населени места“, коментира мениджърът „Бизнес развитие“ на финансова институция с 20-годишен опит в паричните преводи Кирил Петков.
Специалистът направи коментар и дали 2020 е сравнима с тази година година. По думите му към момента няма окончателни данни за 2021 година, но според статистиките на БНБ, за второто тримесечие на тази година са изпратени толкова пари, колкото и през същия период на преходната година. Тези суми са далече под нивата отпреди COVID-19 за второ тримесечие на 2019 и за същия период през 2018.
Трудно е да се прогнозира какво ще се случи през следващото тримесечие, смята експертът. Според него от една страна държавите се връщат към нормалния начин на живот, но пред икономиката и секторите със силно емигрантско присъствие има нови предизвикателства – високи цени на горивата, възможни фалити на малкия бизнес и т.н.
