„В последните години множество „експерти“ се упражняват с МВР и експериментират със системата за обществен ред и сигурност. Нямаше да обърнем внимание на поредния анализ“, ако той не продължаваше да се цитира от медиите и да се използва като източник на информация за това колко малко са реално полицаите, работещи „на терен“ в сравнение със служителите от общата и специализирана администрация.“
Така започва Facebook публикация на Фондация „Общество и сигурност“, която продължава по следния начин:
„Този анализ бе публикуван в края на септември, а в публикацията на Института за пазарна икономика /ИПИ/ твърди, че МВР има раздута щатна численост, че едва 12% от работещите в МВР са „на терен“ и че „България е страната, която отделя най-много разходи за полиция в размер на 2,5% от БВП“.
ИПИ не публикува своята методология за достигане до публикуваните от организацията изводи, както и източник на данни, които са използвани, за да се достигне до заключението, че едва 12% от полицаите работят „на терен“, макар такова понятие да няма и да е невъзможно да се дефинират точно кои са полицаите, които отговарят на този критерий.
Не е ясно и каква е методологията, поради която са изключили от данните служителите в районни управления, главни дирекции като „Гранична полиция“, „Жандармерия и специализиран отряд за борба с тероризма“ и др., в които категорично се работи „на терен“.
Фондация „Общество и сигурност“ заявява категорично, че данните на ИПИ не само не са достоверни, но има основание да се смята, че спекулативни, въз основа на получените данни от МВР за общия брой служители, представляващи полицейски органи.
- Общият щат за служители, които са полицейски органи към 25 октомври 2024 г. е 32 012, от които реално заети са 27 565.
- Общият брой служители в ОДМВР/СДВР към 25 октомври 2024 г. е 20 850, от които реално заети са 18 513 места.
Това, според статистиките на МВР са хората, които работят „на терен“ в ОДМВР/СДВР и са шест пъти повече от посочените от ИПИ 2 965 души. В своя анализ ИПИ посочва високи публични разходи за МВР, но тези числа се базират на обединени данни на Евростат за целия сектор „Правосъдие и вътрешен ред“, който включва:
- Разходи за полиция;
- Разходи за пожарна безопасност и защита на населението;
- Разходи за съдебната система;
- Разходи за прокуратурата;
- Разходи за пенитенциарната система;
- Други административни разходи.
Това прави твърденията на ИПИ за 2,5% от БВП като разходи за полицаи откровено спекулативни и подвеждащи.
Факти от Евростат за 2022 г.:
- Общи разходи за правосъдие и вътрешен ред: Според Евростат, публичните разходи за сектор „Правосъдие и вътрешен ред“ в България през 2022 г. са били около 2,5% от БВП. Това обаче включва много различни дейности и разходни пера, което означава, че не може директно да се отнесе към МВР или към полицията конкретно.
- Разходи за полицейска дейност: Отделно Евростат отчита, че разходите за полицейска дейност от БВП като за България през 2022 г. са 1,25%. Идентичени са разходите за полицейски сили в Хърватия, Румъния, Гърция, Испания, Италия, Кипър, Унгария и Полша. Това поставя страната ни в сравнителна близост до по-голяма част от държавите в източна и централна Европа.
Спекулативност на данните: ИПИ не разграничават (съзнателно или случайно) ясно разходите за различните дейности в обхвата на „правосъдие и вътрешен ред“ и представят целия бюджет като индикатор за полицейските разходи. Това подвежда обществеността и създава нереалистична представа за ефективността и управлението на полицейските ресурси.
Така анализът на ИПИ, макар и да идентифицира проблеми, не предоставя цялостен и обективен поглед върху състоянието на сектора и разходите в него, като изкривява основните предизвикателства пред МВР.
Заключение
Диспропорциите в числеността и разходите на МВР са значителен проблем, който не може да бъде решен чрез едностранчиви интерпретации. Данните трябва да бъдат анализирани в контекст, с фокус върху специфичните нужди на различните региони. Вместо подчертаване на предполагаема неефективност, усилията трябва да се насочат към устойчиви реформи, които ще гарантират балансирано разпределение на полицейските ресурси и по-висока ефективност на публичните разходи.
Пътят към ефективност чрез реформа, а не съкращения
Критиката на ИПИ е основана на частичен анализ, който не отчита ключови аспекти на полицейската дейност в България. Проблемите в МВР не са резултат от прекомерен брой служители или високи разходи, а от липсата на дългосрочна стратегия за реформа, неравномерно разпределение на ресурсите и недостатъчни инвестиции в модернизация.
Фондация „Общество и сигурност“ настоява за дългосрочна стратегия за обществен ред и сигурност, която не само да оптимизира структурата на МВР, но и да гарантира, че служителите разполагат с необходимите условия за ефективна и безопасна работа. Само чрез устойчиви промени можем да отговорим на нарастващите изисквания за сигурност на гражданите и да върнем доверието в институциите.
Заедно можем да изградим система, която да е едновременно ефективна, прозрачна и устойчива.“
