Днес 57 години навършва легендата на българския футбол Христо Стоичков, съобщиха от Българския футболен съюз /БФС/.
Единственият роден играч, печелил „Златната топка“ на Европа, е роден на 8 февруари 1966 година в Пловдив и започва състезателната си кариера в детско-юношеската школа на местния Марица. В периода 1982-1984 облича екипа на Хеброс /Харманли/, а едва 18-годишен подписва с ЦСКА. За „армейците“ играе в продължение на шест сезона, в които записва общо 162 мача и 111 гола.
Постиженията му са достатъчни, за да впечатлят треньора на Барселона Йохан Кройф и през 1990-а стрелецът осъществява престижен трансфер в каталунския гранд срещу над 4 милиона долара. На „Ноу Камп“ Стоичков става основен играч в т.нар. Дрийм тийм на Йохан Кройф и за пет години изиграва 214 срещи със 107 попадения за Барса. В рамките на един сезон опитва късмета си с екипа на италианския Парма /30 мача, 7 гола/, преди да се завърне в Каталуния и да добави нови 41 двубоя и 9 гола за Барселона. През пролетта на 1998-а се завръща под наем в ЦСКА, а в два мача облича фланелката на саудитския Ал Насър. Същата есен осъществява трансфер в японския Кашива Рейсол, където изиграва 29 двубоя и бележи 13 попадения. Активната си кариера завършва в американската МЛС – първо за Чикаго Файър /57 мача, 20 гола/, след това – и за Ди Си Юнайтед /24 мача, 6 гола/.
Трикратен шампион на България с ЦСКА, четирикратен носител на Купата на България, веднъж печели и Суперкупата на страната. Петкратен шампион на Испания с Барселона; с екипа на каталунците също така става първият българин, спечелил Купата на европейските шампиони /1992/, а отделно има във витрината си Купата на носителите на национални купи, Купата на краля, три Суперкупи на Испания и две Суперкупи на Европа. Носител на азиатската КНК с Ал Насър /1998/.
За националния отбор Христо Стоичков играе в продължение на 13 години, в които записва 83 мача и 37 гола. Основен реализатор на Златното поколение, достигнало полуфинал на световното първенство в САЩ през 1994-а. Става голмайстор на мондиала в САЩ /с 6 гола/ и е включен в идеалния отбор заедно със съотборника си Красимир Балъков. Бележи още три попадения на европейското първенство в Англия две години по-късно, участник и на световното във Франция през 1998-а.
Най-престижната от множеството му индивидуални награди е „Златната топка“ на „Франс футбол“, спечелена през 1994-а; две години, след като завършва на второ място в същата класация. Носител на „Златната обувка“ за най-добър стрелец в Европа през 1990-а, носител на „Златен Онз“ /1992/, петкратен Футболист на годината на България, Спортист №1 на страната през 1994-а, двукратен носител на „Сребърна топка“ на ФИФА за най-добър футболист в света /1992, 1994/, носител на „Бронзова топка“ от световното първенство в САЩ’1994. През 2004-а е избран за един от стоте най-добри футболисти в историята на играта от легендарния Пеле.
След края на състезателната си кариера, Стоичков се прехвърля на треньорската скамейка и от 2004-а до 2007-а води националния отбор на България, с който постига 13 победи, 11 равенства и 5 загуби в общо 29 мача. Впоследствие работи в испанския Селта /Виго/ и южноафриканския Мамелъди Съндаунс, а малко повече от година е начело на Литекс /Ловеч/. В последните години работи като футболен анализатор за американски и мексикански медии.
