Потребителите трябва да бъдат еднакво защитени и при покупката на стоки втора употреба. В това бе категорична пред „Дарик Кафе“ Габриела Руменова от онлайн платформата „Ние, потребителите“.
Тя обясни, че търговците, които предлага облекла и всякакъв вид стоки втора употреба, също трябва да спазват всички изисквания на действащото законодателство. Това се отнася както за обозначаването на цените, условията за продажба и състава на изделията, така и за тяхната безопасност. Коментарът й е по повод появили се данни за ръст в търсенето на стоки втора употреба.
„Трябва да има информация за състава на облеклата, завивките, постелките и други подобни. Следва да се има предвид, че някои хора са алергични и определени влакна не трябва изобщо да присъстват в материите, които те употребяват“, посочи експертът.
Тя обясни, че е задължително да има трайно прикрепен чрез пришиване текстилен етикет с описание на процентното съдържание на всяко от вложените в изделието влакна.
„Той е от производителя и търговецът на дребно не може да го премахва, променя или подменя“, подчерта тя.
Руменова обясни, че независимо, че дрехата е втора употреба, търговецът е длъжен да обяви цената предварително върху етикет, както и да осигури информация за производителя и вносителя. Причината е, че те също носят отговорност за качеството и безопасността на тези стоки пред потребителите и пред контролните органи. Тя акцентира на това, че изискванията на закона при провеждане на кампании за намаления важат и по отношение на продуктите, които не са нови.
„За да обявят намаление, старата цена трябва да е прилагана поне един месец. Ако всяка седмица има доставка в даден обект, в края на този седмичен период, търговецът не може да обяви намаление, без да наруши закона“, каза още Руменова.
За обозначаването на цените на стоките втора употреба и на вложените в състава им влакна отговаря Комисията за защита на потребителите, а за безопасността от гледна точка на състава – Министерство на здравеопазването, стана ясно още по време на разговора.
Експертът препоръча хората да не правят компромиси, като поемат рискове с продукти с надвишаващо допустимите норми съдържание на химични елементи и съединения като хром, никел, олово и други, които може да се съдържат в ципове, копчета, апликации и т.н. Според нея стоките с ясен производител и вносител са по-сигурни, тъй като могат да бъдат проверени и е известно кой носи отговорност за съответствието им с регламентите, директивите и стандартите за безопасност.
