Поскъпването на стоки през последната година кара все повече български граждани да ограничават потребителската си кошница. Отделно повишаването на цените в обширния сектор на услугите, вариращи от ресторантьорство до фризьорски услуги и автомобилните застраховки, поддържа основната инфлация висока. Забавянето на дейността на икономиката обаче може да означава дълбока рецесия със загуба на работни места.
Темата обсъдихме с икономиста Румен Гълъбинов. Той каза пред Искра.бг:
„Хаотичните действия в управлението на българската икономиката вече са извън контрол.“
„Поскъпването на храните е в световен мащаб, има го не само в България. Различни видове храни поскъпват и в западноевропейските държави, и в страните от еврозоната. Там също влияят тези поскъпвания на инфлацията. Във Великобритания също поскъпнаха продуктите, нищо че не са член на ЕС. Това е нещо, с което се борим съвместно със всички останали държави в ЕС. Трябва да се гледа какъв е опитът на останалите страни, какви са решенията на Европейската комисия, защото решенията на ЕК касаят някой от основните сектори. Миналата година се взеха едни общоевропейски решения за енергоизточниците – горивата, природния газ, електроенергията. Сега трябва да се види как ще се работи с храните“, категоричен е Гълъбинов.
По думите на икономиста има лек спад на инфлацията в ЕС, която е едноцифрена. Гълъбинов отбеляза, че страната ни се стреми инфлацията да падне под 10% до края на тази година. Според него България върви в тази посока, тъй като по последни данни се поместваме в „някакви средни граници“.
„За да се намали ефектът от поскъпването на храните е нужно доходите да растат, за да се запазва покупателната способност, а не да намалява заради увеличените цени. Другото е да се създаде достатъчно конкуренция за местното производство на продуктите – нашето, родното, българското. За съжаление повечето от храните, които консумираме и купуваме от магазина са внос, т.е. трябва да променим това съотношение и да има повече български продукти. Така у нас ще има съответната конкуренция между българските производители. Тогава по-добре ще се отразяват цените, тъй като сега България се влияе изцяло от конюнктурата за чуждите цени, които са на международния пазар“, подчерта икономистът. Той уточни:
„Тези храни, които са борсово-търгуеми в случая с Украйна – пшеница, царевица, слънчоглед, са масови храни и суровини. На тях с местни забрани не може да им се подейства за цените. Тези продукти се търгува на световните борси и си имат ценировки, които буквално всеки ден се променят. Ние с някакви забрани, ограничения, лимити, едва ли можем да подействаме на техните цени.“
„Най-много да се стигне дотам цените да се изкривят или да се променят с цените навънка, но това ще е много кратковременен ефект, защото в крайна сметка глобалният пазар ще надделее над нашия“, категоричен е специалистът.
По последни данни годишната инфлация в Еврозоната е 6,9%, а в ЕС е 8,3%. Държавите-членки на ЕС с най-ниска годишна инфлация през март 2023г. са – Люксембург /2,9%/, Испания /3,1%/, Холандия /4,5%/. Държавите-членки на ЕС с най-висока годишна инфлация през март 2023г. са – Унгария /25,6%/, Латвия /17,2%/, Чехия /16,5%/.
