По-затворена „ножица“ между първите две формации и силно представяне на ДПС – това отчиташе екзитполът на „Галъп интернешънъл болкан“ през целия изборен ден. Паралелното броене на агенцията фиксира с точност и предвидените още на база на екзитпол потенциални размествания заради „скрити“ вотове. Проучванията преди финалната права пък уловиха точно структурата, подредбите и основните дялове във вота – на фона на изключително динамичната среда и ниска предвидимост.
Казусът за срещани проблеми с машинното гласуване се появява за втори път след юли. Според данните почти единодушно се споделя, че не е имало проблем в собственото гласуване или в това на други хора в секцията, респективно 95% през юли и 94% сега.
Общо над 1/4 от гласувалите, или над 670 000, гласоподаватели са взели решението за кого да гласуват в последния ден или последните дни на кампанията, т.е. след последните социологически срезове. За сравнение, през юли, например делът на решилите в последните дни или ден е по-малък – 18%.
Видно е, че този път има почти тройно повече гласували с „Не подкрепям никого“ спрямо последните избори. Този факт заслужава отбелязване на фона на дългогодишния спад на абсолютните гласове в тази категория. Кои са тези хора? Най-вече младежи, респективно гласували преди за нови проекти, сред които изпъква „Продължаваме промяната“, или негласували и нямащи право да гласуват миналия път, заради ненавършена възраст.
Делът на „Не подкрепям никого“ показва, че в тези избори действително немалко гласоподаватели не са намерили особен смисъл, или поне не са намерили – за разлика от вълните на избор през 2021 г. – голям нов политически проект.
Откъде идват хората на новия проект „Български възход“ /БВ/? Както често става в такива случаи, доста от тях идват от предишния нов проект – ПП. Става дума за над 40000 гласа – от общо около 115000 подадени за БВ. Останалите гласове за БВ явно идват от различни места, като личат около 10000 от БСП.
„Възраждане“ получава близо половината от своите 250 000 гласа днес от своите гласове от предните избори. Останалите гласове идват главно от ПП (вероятно около 40000).
Какво се случи със самите ПП? На 2 октомври са излезли около 590000 души, които заявяват, че и през ноември 2021 г. са гласували за ПП. Казано най-общо, около 80000 гласоподаватели на ПП от миналите избори явно не са излезли сега – доколкото на 14 ноември гласувалите за ПП бяха над 670000. Около 350000 са излезли и повторили вота си за ПП. Останалите гласове за ПП идват от всякакви посоки, на мястото на отиващи във всички посоки предишни избиратели на ПП – като най-видими са, както беше отбелязано, към БВ, „Възраждане“ и разбира се, „Демократична България“ /ДБ/. Има и над 30000 преминали от ПП към ГЕРБ.
При ГЕРБ делът на повторение на вота може да се изчисли на около 530 000 гласа от общо над 630 000 получени от ГЕРБ. Това е разликата между „твърдия“ електорат на ГЕРБ и още не толкова оформената електорална физиономия на ПП.
Самите ДБ пък очевидно вероятно успяват да си „върнат“ част от гласовете за ПП. Директният трансфер между ПП и ДБ е над 30000 гласа.
Гласувалите на втория тур на изборите за президент за Румен Радев, които и сега са излезли да гласуват, закономерно сега са избрали в 23% от случаите ПП, а в около 10% – ГЕРБ. Останалите се разпределят между други формации. Сред гласувалите за Герджиков, в 66% от случаите сега е избран ГЕРБ.
Демографията на вота показва, че този път, млади хора не са излезли да гласуват в степента, в която гласуваха, например на 4 април 2021 г. (18,2% от общия вот тогава е в групата 18-30 г.), през юли, например е, 15,6%, през ноември – 15,4%, а сега е 14,6%. Това до голяма степен определя и оставането на ПП зад ГЕРБ – доколкото именно ПП е избор на млади (в групата 18-30 сега ПП са първа партия).
ПП са първи и в София с около 26% срещу около 22% за ГЕРБ. ГЕРБ и ПП са „на кантар“ сред висшистите – с по около 24%. Интерес представлява демографският профил на „Възраждане“ – по-скоро „мъжки“, не възрастен, не и необразован, осезаемо градски. Доколкото натрупванията при БВ са сравнително малко, рано е да се абсолютизира, но все пак и тук личи по-скоро градски вот.
